Подавка

  По съмнало,  работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липсата на вятър правеше температурата поносима, но това не ги спираше да си бършат носовете в опакото на работните дрехи. 

     Бяха пред входа на гробищата и се настройваха за работа. Ежедневието ги беше изпипало в навици. Със сутрешните кафета, изпушваха по цигара и правеха кратък разбор ведно с подкачания и шеги. Иван, бригадира спазваше порядките им и търпеливо ги изчакваше. Свикнал на навиците им знаеше, че препирнята само щеше да ги настрои против него. Бяха достатъчно дисциплинирани да се водят един друг, а той се намесваше само щом се налагаше да ги постегне.

- Сали, ти си най- мързелив от всички,- подвикна Киро, един от работниците, към колегата си - ако днес ми се потриваш като оня ден ще те подкарам с лопатата по гърба.

 Бележката му не бе упрек, а по- скоро шега към Сали.

 - Що така говориш бе бат Киро, да ме правиш на мезе.- отвърна Сали - Работя, как да не работя, като багер съм. Не е вярно това дето го говориш.

- То ако си така и с другата работа, тя жена ти ще избяга от тебе, да знаеш.

- Да избяга, ама не е избягала, така че гледай си твоята. 

Останалите слушаха раздумката им и се подсмихваха под мустак. 

- Какво се хилите бе, Хасане, ти оня ден взе кола и още не си почерпил. - обърна се Киро към един от тях.

- Как да не почерпих!? Втори ден ви плащам кафетата. - възмути се на всеослушание Хасан в опит да се защити.

- То, ако с едни кафета минеш, колата няма да върви да знаеш. - продължи Киро.

- А, сакън, нали ви обещах, че ще ви събирам в съботата!

- Е, напомням ти само, да не вземеш да се отметнеш.

- Не бери грижа, щом съм казал ще стане.- опита да сложи край на тази докачка нарочения за черпнята Хасан

- Момчета, днес за задача имаме да оправим един гроб. - намеси се Иван в разговорът им. - Клиентът иска довършителна работа, бетон, укрепване, плочки, работа за не повече от час и се прехвърляме на градския обект, така че допивайте кафетата и да отиваме да работим.

- Сега бе началник, почваме я, изчакай да дръпнем цигарите.- опънаха се на подканата, но при все това взеха да се настройват към работа и тръгнаха към бусчето. Бригадата им бе не повече от пет души.

   Пред входа на гробищата се усети раздвижване. Магазинчетата за цветя отвориха и продавачките грижливо занареждаха по стелажите кофи с хризантеми, гербери и карамфили. Възрастни жени, първите им клиентки, се зададоха откъм градската автобусна спирка, помъкнали торби с подавки, бутилки с вода и вино, свещи и тамян за къдене.

   Иван и бригадата му тръгнаха към парцела с камиончето и буса, провирайки се между гробищните алеи. Намериха мястото, спряха, наизлязоха и взеха да разтоварват инвентара. Леки кофражни платна, ръчна бетонобъркачка, лопати, торби с бетон смес, все неща от работното им ежедневие. Беше ги докарал всичките, за да свършат работата бързо и повече да не се размотават. Клиентката му беше позната и искаше да оправят гроба на мъжа и преди да направи година.

   Докато разтоварваха и нагласяха материалите, откъм входната алея се зададе една женица, дребна и пъргава. Носеше издута платнена торба. Наближи ги и спря, бръкна в торбата и извади кутия с шоколадови бонбони. Махна целофана, отвори я и доброжелателно я поднесе към тях.

-Здравейте момчета! - поздрави - Вземете си по един бонбон за Бог да прости. - обърна се вежливо и поднесе към Киро отворената кутия с неначенати бонбони. Киро я погледна и в реда на традицията посегна към кутията изричайки едно “Бог да прости!” Едва докоснал се до бонбона, шоколадовото изкушение подскочи и се завъртя. Киро си отдръпна ръката като попарен и извика едно “Вай!”. Другите и те като видяха тая работа, отвориха едни големи очи. Сконфузи се ситуацията. Дръпнаха се настрани и никой не посмя да си вземе бонбон. Жената се учуди на поведението им, но щом не искаха не настоя. Пожела им хубав ден и си продължи по пътя. При бригадата обаче нещата приеха обрат. Киро, Сали, Хасан и останалите, започнаха да събират инструментите и да ги товарят на камиончето с такава бързина, сякаш наближаваше цунами.

- Чакайте, - викна им Иван- какви ги вършите?

- Тръгваме си! - отвърнаха му те категорично- Днес няма да работим тука!

- Как така?!- видимо раздразнен недоумяваше поведението им. - Защо?

- Ми, ти не видя ли бонбона как скочи?- отвърна в движение Хасан, носейки торба цимент.

- Какъв бонбон, що за измишльотина? - вече видимо не скриваше яда си бригадира.

- Нечиста сила има. Друг ден ще дойдем. - отвърна му Киро и отиде да помага да вдигнат бетонобъркачката.

   Иван сложи ръце на кръста си и безмълвно ги наблюдава как товарят обратно инвентара. Недоумяваше какво се случи, но вече разбра, че няма да излезе на глава с тях. Налагаше се да размести плана за деня. Щеше да ги препрати на градския обект.