postadg
39 резултата
Паркиран свят
Стоеше в колата със затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок. Мръснобели коси стърчаха неестествено върху темето му. Посивяло лицето му бе набраздено от релефни бръчки. Част от тях се събираха към очите, където два ириса надничаха изпод паднали клепачи. Погледът, като коф ...
  133 
Кафенето беше приветливо и уютно. Имаше собствен стил и декор носещ носталгия по деветдесетте. Тогава през тези години, като че ли в нещата имаше заряд и надежди в бъдещето. Отвън беше невзрачно, почти скрито, сякаш не искаше да пусне случайни минувачи, които да го заразят с новите си идеи.
Бутнах в ...
  190 
Срязвам с джобно ножче задния край на пурата и поднасям пламъка на малкия CLLIPER към нея. Ритуал, на който отдавам част от времето си и някак вътрешно отчитам като грешка, която върша с финес и стремеж към съвършенство.
Пейката, върху която съм седнал, издърпва топлината от тялото ми. Студеният ное ...
  317 
По съмнало, работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липса ...
  511 
Измий море,
на босите нозе сивата отрова,
и дивотията и нея, останала без мисъл.
Вземи море и остави я без опора,
вълните да и влеят смисъл. ...
  593 
Рон се събуди с тежък махмурлук. Главата го болеше вертикално от лявата вежда
до върха на темето. Докато разтриваше слепоочието си мислеше:
“Не можах да свикна с тези българи. Какъв е този алкохол? Как си го произвеждат? Как го пият? Остава загадка за мен. Направо съм разглобен. Цялата ми дивотия ва ...
  1062 
Аз все така ще те обичам,
във края на деня,
на устните ти въздуха ще вдишам
и сладко ще се унеса.
топлина, по вените ми ще се стича ...
  1947 
в китарите вплетени самотните струни,
  914 
Утеха
Ето, мила, прибрах се
и днес съм уморен,
прегръдка, целувка, реално си щастие,
щом, мила, си близо до мен. ...
  773 
Искам да целувам устните ти-сто,
не - хиляди пъти!
Притисната о мен, да усещам вкуса им.
Да,
очите ти и те са хубави - две тъмни езера, ...
  1133 
Просто е:
-Мъжко и женско винаги се привличат!
Просто и естествено е да кажем:
-Те се обичат!
... ...
  811 
Откъсвам грозд от дива лоза,
израснала над скалата до кея,
последвам вкусвайки сладкия сок на плода,
и с поглед над залива като птица се рея.
Рибари с изпечени от соленият вятър лица, ...
  776 
Как да кажа: "Обичам те!",
хиляди, хиляди пъти.
Как да го казвам така че,
всеки път да гали слуха ти!
Как да го вместя между простите думи, ...
  1770 
Целувка и обърнат гръб,
това е за последно сбогом,
избрала ли си някой друг,
за мен оставаш само спомен.
Косата ти, раменете ти виждам, ...
  768 
Там, където небе и земя
червената линия на изтока срещат,
от там донесоха мъдреците вестта:
- Звездата бе знакът за него,
пред избрания идваме да сведем глава! ...
  830 
Искам да се извися високо,
поглед да зарея в простора,
да съм стъпил широко,
планини в ходилата да ми бъдат опора!
Искам да се бия за славата, ...
  724 
Скри ли се слънцето -
от края на дупката нервно надничаш.
В мрака ти не ще избягаш.
В колелото край във края се засичат
и объркано във него се разтягаш. ...
  771 
Стоя до себе си,
в сянката ми - ни радост, ни тъга.
Останал глух с рояк от празни мисли
опитвам се да споря.
Тя - сянката, стои си във прахта, ...
  733 
Събудих се, а теб те няма,
в леглото сам от студ треперя.
Целувката била прощална,
останала след вчера.
Безумие получено, ...
  924 
Ти пи ли от чашата сутрин вода;
събрах росата на горска поляна.
А как спа, добре ли прекара нощта;
одеалата постелих по-меки от пяна.
Килимът, по който стъпваш - ...
  990 
Жената е хубава сутрин,
без грим,
завита под тънко одеяло,
пробуждаща се и протягаща своето тяло.
Жената е хубава сутрин, ...
  2584 
Отвори ли писмото ми?
Написах го, загледан в падащите кестени.
Два листа, откъснати от тетрадка,
нахвърлени думи
и рисунки на тях са поместени. ...
  930 
Разпънати гребени морски прииждат,
разтелени в бялата пяна,
умиват брега и назад се завръщат,
със новите дават си смяна.
Потънали в сенки дърветата, ...
  1922 
Трепет видях в очите ти.
Усмихнах се и ръка за поздрав протегнах.
Исках милиони неща да изрека,
но безгласни останаха устните ми.
Удар след удар в сърцето, ...
  1071 
Eх, детски мечти, къде ви скрих,
с коя просяшка дреха ви покрих,
без капка съвест и утеха
следите ваши заличих.
Желаехме да бъдем живи, ...
  871 
Потъна голо и червено, слънцето зад хоризонта
и гларусите спряха да летят.
Обгърнати от сянка на крайбрежни гъстълаци,
палатки, каравани спят.
И някъде китара звуците разнесе, ...
  970 
Ах, улицата пак е с аромат на липа
и нежен ромон на забързани думи,
прически, дрехи, грим, очила,
прозрачна невидима страст и парфюми.
  848 
9,30 рм е, ти разцъфваш,
рокля слагаш, тъмен грим,
на вечеря ли отиваш,
или си редовното “Навън”.
Тиха музика отеква, ...
  1009 
Не, днес няма да се боря.
Днес ще бъда кротък, тих.
Искам само да се моля,
днес не ще да бъда див.
Сметки, такси, ипотеки, ...
  969 
Ето го пътят,
с асфалт, ожулен от кръпки,
извил е влажна и сива снага,
охлузен е и е целият в дупки,
със стари следи от добри времена. ...
  1401 
Не,
не заспивай върху моите длани.
Болят,
уморени и празни са те.
Покрити с мазоли, от труд изподрани, ...
  992 
Ти имаш много имена:
сутрин си девойка, обед госпожа,
вечер си незнайно каква.
Събрала във себе си безброй настроения,
сутрин сърдита, обед добра, ...
  1626 
Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема,
врата към тебе ще отворя,
ключът за твоето сърце да взема.
Аз скитник съм и дух безпътен ...
  834 
Колко спомена съшили сме
като кръпки във своето тяло
и мечтите си носим,
велики да бъдем искаме само.
Не в прах и униние да падаме, ...
  801 
Жестока си,
жестока, когато на улицата край мене минаваш,
цялата в краски, червило и грим.
Пътека от тих полъх оставяш,
следи ароматен и дъхав парфюм. ...
  863 
Очите ти са водопади
Очите ти са водопади,
сълзите си изливат във лоното на тиха пазва.
Като капки падат,
като тихи листопади, ...
  1038 
Морето ми говори, зове ме,
но аз ли – нехая.
Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.
Два квадрата от морския бряг притежавам,
два квадрата верни на мене остават, ...
  827 
Колко думи са изречени от твоите устни.
Колко пласта червило са минали там.
Колко мъжки целувки, колко огън и плам.
Колко глътки живот през тях ти си вдъхвала,
колко усмивки и радостни мигове ...
  1467 
Не, днес няма да се боря.
Оставам в степите да спя,
но не със болка стиснал зъби във съня.
Не днес, утре ще се бия, и не ще кървя.
Потънал в тежките доспехи, ...
  878 
Предложения
: ??:??