Георги погледна към таблото с разписание на рейсовете, след което се пребърка и извади телефона си за да сравни часът с този на общинският циферблат. Грешка нямаше. До идването на нужният му рейс оставаха пет минути. Прибра го във вътрешният джоб на якето си, след което го закопча максимално догоре. Аха да прещипе месо от гръкляна си, но по-добре малко риск, отколкото каквато и да е пролука за студ. Наближаваше Коледа и времето не беше приятелски настроено. Сняг нямаше, но беше повече от хладно, пръскаше дъж и уютът съществуваше само вкъщи. Погледна обувките си. Върху тях сякаш някой изкусен съвременен художник беше мацал, бърсал и пръскал с кал и мизерия. Напомни си покупката на мокри кърпички на слизане от автобусът. Не че бяха задължнтелни. Беше се запътил да си вземе подаръкът, който поръча. Все пак на входа на мола гледаха само за зелен сертификат, а не колко са ти кални обувките. Но човек никога не знае кога ще дойде предложението за участие в мултимилионен бизнес и е хубаво да е ...