Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума стана ясно, че би се чувствал по-спокоен, ако наглеждам младата му съпруга, докато е в едномесечна командировка.
- Разбираш как стоят нещата – нова е, неопитна е още, а всички я оглеждат като през лупа и ù търсят кусури, защото нали е жената на шефа...
А, разбирах, и още как. Това беше третата му жена, още съвсем нова, дето се вика, пък и с тая нейна външност хич не е за чудене, че човекът се притеснява. Не толкова какво ще си кажат за работата ù, това ми е ясно, ами дали няма да се завърти някоя авантюрка докато го няма. Да се чуди човек защо ù е изобщо тази работа с мъж като него. Ама което си е истина – свестен човек се оказа. Друг на тоя пост щеше да си навири носа, нищо, че се знаем от студентските години, някои хора родата си забравят, дето са от едн ...