Една фраза беше влезнала в главата ми и не искаше да излезне. „Подрязване на крилата“. Всъщност, така се казваше един кратък експериментален филм, който сайтът YouCube ми препоръча. Така и не го гледах, напоследък все по рядко гледам това, което разни сайтове ми препоръчват. Уж става въпрос за нещо в тон с твоите интереси, пък всъщност имало скрита картинка и гъделичкането на интересите ти е стръвта, която да захапеш, за да погълнеш и отровата. Каква е отровата ли? Ами това са проблемите, комплексите, страховете, надеждите, съмненията и прочее неща, които един намек може да активира. Например човек може да се притеснява от брадавицата на бузата си. Отделно, може да се интересува от това как се сменя котлон на печка. Какъв по добър помощник от сайт, който любезно ще ти предостави клип, как се извършва въпросната дейност. По някаква случайност, техникът ще е с подобна, не, с по голяма брадавица, за да може да се погъделичка комплексът на човека. Да се жегне по силно. Откъде ще знаят за брадавицата ли? Има много начини, може човекът например да е търсил в интернет народни рецепти как се премахва брадавица. Абе, звучи тъпо, ама веднъж като ти влезе в главата... За да си проветря главата, реших да отида до железарията, за да купя котлон. Не, нямам брадавица. Пред съседния блок една жена с лозарска ножица подрязваше някакъв храст и си тананикаше нещо. Продължих. Малко по надолу по улицата ме задмина една кола с реклама на лозарска ножица на вратите. Е, и? Пролет е, а през пролетта се увеличава търсенето на градинарски приспособления, нищо чудно. Времето беше хубаво, можех да се радвам на разходката, вместо да мисля за глупости. Вървях и не мислех за подрязване на нищо. Освен това няма нужда да се подрязват растенията, нека си растат свободно.

В железарията имаше само двама клиента, мъж и жена. Питаха продавача как най добре се окастря плет. Е, поне не използваха думата „подрязване“. Има разлика между подрязване и окастряне, нали? Трябва да има. Продавачът им отговори, че плет се... подрязва най добре с лозарска ножица. Ама надълго и нашироко им го обясняваше, като непрекъснато използваше думата „подрязване“, все едно ми я набиваше с чук в главата. И се усмихваше любезно. Не издържах и си тръгнах. Нямах чак такава спешна нужда от котлон, пък и нали другия котлон на печката работеше. Просто днес не ми беше ден за пазаруване, явно. Има и такива дни. На връщане от железарията ми се прииска да се разходя в парка, който и без това е на път към дома, но... абе реших, че там има много храсти и може да ми се забие някой кърлеж. За да съм по спокоен, минах по заобиколния път, през булеварда. Там, в един магазин се извършваше ремонт и един работник подря... пардон, режеше края на дъска, която стърчеше. Е, казах си, че рязането е друга работа и продължих, но някакси забързах крачка.

Уф, входната врата. Най сетне. Моят дом е моята крепост, както се вика. Хлопването на вратата зад гърба ми бе най успокояващия звук. Но не и звукът от рязане с ъглошлайф! Някой от горните етажи беше решил да прави ремонт точно сега. Направо да си сре... жеш вените! Е, добре, че имам мощни тонколони, понякога музиката наистина помага.

Вечерта настъпи тишина. Ушите ми още пищяха от високата музика, но нали всичко свърши. Жена ми тъкмо се прибра от работа. Нямаше да и разправям нищо, и без това не би ми повярвала. След като се поздравихме, тя ми каза, че съседката ненадейно я спряла долу на входа, да я кара да се подписва за подрязването на едно дърво до блока, чийто клон пречел на гледката от прозореца и.

Лудница.