thedac (Димитър Драганов) thedac (Димитър Драганов)
67 876
3.11.2017 г., 9:33  

Поетико-прозаично

829 1 3
1 мин за четене

                                             Мълчанието внушава по-голямо уважение от обяснението.
                                             Уверените в себе си хора не се оправдават.
                                                                                   Ерик-Еманюел Шмит

           Наричат ме мълчалив. С ироничен тон. Сардонични погледи блъскат с юмруци стените на моите възгледи. Отровни езици изплитат злокобни мрежи от гнусни лъжи. Къде ти тук място за трепет, мечти? Горѝ желанието на умните да Бъдат, да Гонят, да Бранят. Топѝ се животът им, става на ра̀ни. И после ужасна сгурѝя остава…
           Наричат ме мълчалив. Хапливо звучи, в очите ми вие се някакъв червей. Дали за тях съм сериозен? И смешен? Облечен в костюми и думи помпозни. И грешен? Възнесъл в рими играта на пози…
           Наричат ме мълчалив. Вежливо момче с топло сърце, чието лице се вечно усмихва. Просто привикнах с гнева на живота, чиито куршуми в главата ми тропат. Бързите думи лошото водят…
           Наричат ме мълчалив. Сок логореен в главите се рее. Токът неделен плавно се лее. Хората вече са гладни животни, хапят и пият сивите водки. Аз съм самотен в тиха черупка. Пея по ноти в счупена бу̀тка.
           Наричат ме мълчалив. И услужлив. Хляба споделям, кома̀та разделям. Давам на своя измъчен приятел. Нека след време ми стане предател. Аз съм добър и такъв ще остана, зная, че все ще се давя в ра̀ни.
           Наричат ме мълчалив. Тихичък, скромен. Често тъгувам за котки бездомни. Радост ме пъ̀лни, ако е топло. Младост… В ефирите искам да скоча. Много бленувам за зарево̀, да се отпуска като в легло. Искам да пея! Да се разлея! Да изживея щастие! Да! Искам да грея! И да дивея! С ударни думи да полетя!
           Наричат ме мълчалив. Нека говорят! Да им е сладко! Нека да спорят – бурно и страстно. Тихо пожари успявам да вдигна. Силно ли викаш? Има ли смисъл? Люто е всичко в мрачния ден. Чуто е нищо от теб и от мен…
           Края да слагам, време настъпи. Да си обирам чувствата скъпи. Стига съм писал. Дали не блея? Сбогом, ще дишам. И ще изтлея…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Аз съм мълчалив. Но мълчанието е това, което ми носи победи. Искам да споделя с вас новината, че съм победител в националния поетичен конкурс ,,Непознати улици''. Преследвайте мечтите си, колкото и да ви струва това! Защото те се сбъдват, повярвайте!

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • thedac (Димитър Драганов)
    thedac (Димитър Драганов)
    Благодаря ви, Марияна, Яна и г-н Манджуков! Поезията е на вълнѝ – веднъж те превръща в песимист, а друг път ставаш оптимист. Когато напиша позитивен стих, непременно ще го споделя с вас. По̀здрави и много творчески успехи ви желая!
  • Средногорски (Божидар Манджуков)
    Средногорски (Божидар Манджуков)
    Първо, много хубава творба Митко и второ - честито за конкурса... То нямаше как, не може съдбата да остави такъв талант като теб, без да го възнагради някак! Силата при теб се крие в мълчанието, при някои хора - в многото говорене. Аз съм такъв човек, обичам да заливам с думи, хубави, дори позитивни, за да мога поне малко да им вдигна настроението! Пробвай и ти, нас развесели, защото да, животът е тежък, хората зли, но още се намират добри души. Та хайде, всичко хубаво, приятелю!
  • imperfect (Яна)
    imperfect (Яна)
    Много ми хареса този твой експеримент. Кой знае защо обаче ми се иска скоро да прочета от теб нещо усмихнато, нещо искрящо и пенливо като... новогодишно шампанско!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Проза 2.2K 5.0

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Проза 2.6K 5.0

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Проза 4.2K 5.0

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Проза 5.4K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Проза 6.5K 4.9

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Проза 1.3K 5.0