Поглед.
Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми дойде при теб. Поиска да се запознаете. Бе притеснена. Уязвима.
Аз - вторачена. Разголена. Душата ми – чакаща. Думи. Чувства. Жестове. Какво ми става? Това аз ли съм? Или някое чувство пак си играе с мен. Игра. Подла, коварна игра. И все пак нежна.
Поглеждаш ме. Ако знаеше къде достига погледът ти, щеше да се уплашиш. Да избягаш. Да се скриеш. Но не знаеш. Макар да се издавам, не знаеш.
Къде е твоята душа? Моята е седнала на пейката.Очаква. Търси те. Протяга длани и после пак засрамена утихва. И ме поглежда умолително. Трябва да се върне. Но не може...
Направи нещо. Умолявам те. Тези погледи ме изгарят. Боли. Вече боли. А дори не се познаваме. Ти ще ме убиеш, ако някога ме обикнеш. Страхувам се. От себе си. От теб. От любовта. От твоя красив поглед.
Извинявай, страннико. Че те погледнах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
