Погледът на една странница
2 мин за четене
| Разхождах се край небитието на земята и се сетих за един познат. Той ми разказваше за пъстротата. Каза, че светът към всички е признат. Каза ми, че на където и да погледне вижда светът влюбен. Всичко се оцветявало в синьо и розово. Споменът за миналото му не бил толкова труден, дори тревата била възвишена, силно бронзова! Аз погледнах светът около мен, погледнах към небето. Всичко се оцвети в черен отен, почерня ми и сърцето. Черен стана гълъба бял, черна стана и тревата язовирът бистър в черно се е излял, черна стана и зората. Звездите спряха да светят, блестяха само пак в черно. Изглеждаха нещо непотребно. Луната също се засенчи,отрови се и тя... Котка в черно се обля. Стените ставаха тъмни, безкрайно черни... Очите ти станаха две черни перли. Слънцето се затъмни, спря да грее. От лазурно, топличко човече заприлича на топка, тъжна катранена смес. Нямаше ни грам протест. Погледнах към приятелите свои, не можех да ги видя. Стана черно, мрачно... никъде не можех да се скрия. Влязох в басейна с надеждата да се спася, но с черно почнах да се давя. Не можех да се оправя. Видях очите на едно болезнено дете и понечих да го докосна, но очите му потънаха в мрака. Виждах само мръсната и черна сврака. Чувах само стенещи от болка лица. Крещяха, а аз се реех все по-дълбоко. Чувах черни запетайки , плачещи сърца. Черна е сълзата в окото. Всичките тези черни и студени хора, дърпаха ме чак до долу. Почерня ИМ на умът затворът, всичко стана мръсно голо. Оттам видях едно огледало, само то не беше черно. Времето от черно беше спряло... нямаше и нищо верно. Погледнах се в огледалото и тогава всичко разбрах. Видях очите си, те бяха с черния цвят. Косата също беше черна. Нозете ми бяха под черна струяща ръка. Болката в мен бе тъй неимоверна. По мен се спусна горчива, черна сълза. Видях откъде идва това черно, то бликаше от мен. Извираше направо от душата, която някога заключи в плен. Струеше и не спираше да боядисва всичко с мрачната боя. Изтичаше по мен и ме разкъсваше, парчетата от моята плът се натопиха в черната багра. Дори и ТЕ не могат да я спрат. От горе чух и твоят глас. В съзнанието ми само ти беше бял. Но ти достатъчно ме нарани. Така аз съм от болка черна, а пък ти си цял! Всичко просто стана ЧЕРНО! А ти през какъв цвят гледаш? |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
