Разхождах се край небитието на земята и се сетих за един познат. Той ми разказваше за пъстротата. Каза, че светът към всички е признат.
Каза ми, че на където и да погледне вижда светът влюбен. Всичко се оцветявало в синьо и розово. Споменът за миналото му не бил толкова труден, дори тревата била възвишена, силно бронзова! Аз погледнах светът около мен, погледнах към небето. Всичко се оцвети в черен отен, почерня ми и сърцето. Черен стана гълъба бял, черна стана и тревата язовирът бистър в черно се е излял, черна стана и зората. Звездите спряха да светят, блестяха само пак в черно. Изглеждаха нещо непотребно. Луната също се засенчи,отрови се и тя... Котка в черно се обля. Стените ставаха тъмни, безкрайно черни... Очите ти станаха две черни перли. Слънцето се затъмни, спря да грее. От лазурно, топличко човече заприлича на топка, тъжна катранена смес. Нямаше ни грам протест. Погледнах към приятелите свои, не можех да ги видя. Стана черно, мрачно... никъде не можех да се скрия. Влязох в ба ...