30.09.2007 г., 19:52

Погребах някъде...

987 0 4
1 мин за четене
    Пътека... покрита с жълти листа. Дървета, които тъкмо посрещаха самотата си, разтваряха клони, примамвайки влажни мъгли в прегръдката си. Ароматът на паднали клонки и презрели плодове се запечата в съзнанието ми. Птиците... песента им би била прекрасен фон на всичко това, но... Къде са птиците? А казваха, че винаги ще са тук. Прелитаха небрежно и обещанията им небрежно отлетяха. Остана само ехото от пърхащи криле, запечатало се в спомените на загинали облаци.
    Прегазени скелети на сухи листа пръщяха под нечии обувки. Моите, може би... И тогава тишината се разсърди. Погледна ме яростно с прозрачните си очи и ми удари шамар. Обърна се, осакатена от стъпките ми, и се скри под корените на дърветата. Падението й изля горчива вина във вените ми...
    Седнах върху студената пръст, събрала в себе си сълзите на скалите и забих поглед в краката си... Само секунда и вече я чувствах. Близо... и още по-близо... Самотата ме сграбчи за шията и стискаше, очаквайки с нетърпение последната глътка въздух да излезе от мен. Нямах сили... Дърпах се, ритах, хапах дори... и накрая я погребах в шепа прах от умрели цветя.
   Ако някой ден, случайно, минеш оттам, от мое име поздрави душата ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...