Погребален блус

29.05.2008 г., 21:33 ч.

Проза

2482 0 2

   Спри всички часовници, изключи телефона. Накарай кучето да спре да лае като му дадеш сочен кокал. Приглуши пианото със заглушен барабан. Изнеси кафето и пусни опечалените да влязат. Накарай самолетите да кръжат над нас и да чертаят на небето съобщението: "Той е мъртъв." Сложете черни шалчета на белите вратове на обществените гълъби. Накарай регулировчиците да носят черни пуловери.
    Той беше моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад. Моята работна седмица и моята неделна почивка, моят обед, моят полумесец, моят разговор и песен. Мислех си, че тази любов ще бъде вечна, че ще продължи до край... Грешах...
    Звездите не са нужни сега - изгонете ги до една. Скрийте луната, махнете слънцето. Пресушете океана и отсечете горите. Отсега нататък нищо няма да свършва добре...!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

shoshkin (Любомир Стойков)

2008-12-17T01:57:19+02:00

Хей не гони луната и звездите.. по тях лесно би могла да се упътиш, винаги има добър завършек, не зависимо колко далеко е той.. Хареса ми.
Litta (Деница Георгиев)

2008-06-22T13:52:54+03:00

Да,никога повече...