6.07.2019 г., 9:23  

Погром

731 0 0
2 мин за четене

         Тя прилегна тихо до него, прегърна го и започна да го гали. То издаде лек стон и леко помръдна само толкова можеше. Бурята й го бе отнела. Отне й тази малка игрива топчица и й остави едно безжизнено трупче, все още топло и дишащо, но без заряд в него. Знаеше, че не трябва да му дава неговото име. Знаеше, но искаше тайничко да му изрича името.  Името на любимия й, който бе отнел душата й, любимия й, който я остави да ридае в нощта и си замина без да каже дори дума. Все още не можеше да разгадае що за човек бе той. Не го кореше, не го и осъждаше, любовта й към него бе толкова безгранична. Не искаше да го кори за действията и постъпките му – това си беше нейният любим – човекът, който бе преобърнал живота й на 180 градуса, човекът, който разговаряше с нея с часове и я търсеше  и намираше по много начини. Човекът, който й бе дал криле да лети, но после й ги бе откъснал яростно и безмилостно. Сега той просто бе изчезнал и я бе изоставил за пореден път. Пак се беше върнал при любовницата си, с която имаха връзка от дълги години.

         Тя страдаше тихо и сега не само за него, но и за малката, пухкава и игрива топчица, която бурята, вилнееща през нощта, й бе отнела.

         Бурята, тя беше стихия, която разтърси земята. Силен вятър, пороен дъжд и тези стотици мълнии в небето, които бяха като фойерверки, но застрашителни и плашещи и все пак толкова красиви. А гръмотевиците, те кънтяха във въздуха, както и в душата й. Да, бурята, тя не вилнееше само вън, тя вилнееше и в душата й. Вилнееше и я опустошаваше. И тя си знаеше, че след такава буря следва погром, който ще остави трайни бразди в нея. Погром!

         Беше го намерила преди един месец, почти бездиханно, полузадушено, изхвърлено в един леген, очакващо смъртта си. Бе го поела в прегръдката си и се бе грижила за него цял месец. Отдаде му любовта си. Води го и му показа дори морето. Но след бурята и инцидента то просто вегетираше. А днес сърцето му престана да бие. Душата му бе поела пътя си.  Малкото му трупче лежеше до нея бездиханно. Тя  го пови в бял саван. Отнесе го при изоставения храм. Изкопа му малко гробче в основите. Положи трупчето му там. Погреба го.

         Беше му подарила един месец щастие, един месец отсрочка, за да му дари любовта си. А днес него го нямаше. От многото пролети сълзи по любимия, не й бяха останали сълзи в очите. Тя не знаеше как да заплаче. Това беше останало в душата й – ПОГРОМ.

         Дали ще можеше да обича отново? Дали щеше да се намери някого, когото да я обича, така както тя бе обичала със цялата си душа...? Дали? 

 

gregory lemarchal - sos d'un terrien en detresse

https://www.youtube.com/watch?v=GGb0Sb5lvu4

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...