Гориш ли нощем, когато всички спят, като че ли имаш висока температура, но мерейки я виждаш, че всъщност всичко е нормално. Лягаш ли с мисълта да заспиш, но тази топлина започва да те изгаря, дори за секунда отново си въобразяваш, че вдигаш температура и слагаш термометъра под рамо. Ами не - нямаш такава. Успокой се си повтаряш и отместваш завивката, за да се унесеш в сън. Но този огън продължава да гори в теб и ти от топлина не можеш дори да се обърнеш. Толкова е парещо, че искаш да потърсиш някоя пейка и да заспиш навън. За да не си в постоянно мислене какво става, взимаш телефона прочиташ в интернет при какво може да се получат такива симптоми и попадаш на киселини в стомаха. Бързо взимаш содата под ръка, смесваш с малко вода и изпиваш, надявайки се всичко да приключи. Минават минути, а след това още половин час и промяна не настъпва. Сякаш се е запалил огън и нещо го подклажда да гори по-силно и се чувстваш сякаш си в сауната на 50 градуса. Какво ли става? Може ли всичко да е просто защото не си лягаш и организма се нуждае от сън. На сутринта , след кратка дрямка , се събуждаш и първото, което усещаш е отново тази топлина. Какво ли я е провокирало и тя да се е запалила толкова силно и дълбоко в теб, сякаш си камината на село или навън е горещо лято. Чувстваш , че гориш и искаш да отдадеш топлина на онези, които определено се нуждаят от нея, просто за да почувстваш малко хлад. Да спре да изгаря тялото ти. И в този момент решаваш да отвориш социалната си мрежа поне за малко да не мислиш за топлината и виждаш снимката му, чувството на топлина избухва и осъзнаваш, че всичко това което всъщност се случва е заради един човек. Човекът, което е в мислите ти постоянно, заради когото не можеш да мислиш нормално и кара цялата ти същност да гори, онзи, по който си падаш дори без да осъзнаваш, този щом се усмихне и настръхваш отвсякъде искайки тези мигове да продължат. Изгарящо е, нали? И пърхането на пеперуди в диафрагмата е в основата на запалването на искрата, която е пламнала в пожар. Ще пожелаеш ли той да пламне още повече или ще чакаш да изгасне сам? Понякога и времето не отговаря на този въпрос и това изгаряне продължава в продължение на години. Понякога просто всичко стои, а ти се струва, че е минало, особено ако горенето е по тези, които не са ни погледнали по същия начин. Запалили са огъня и са го оставили да гори, без да помогнат за неговото нормализиране. Превръщаме се в пожарникари, когато всичко е изгубило смисъл и освен нас самите, няма кой друг да ни подаде ръка за справянето с горещината.

Докога продължава всичко това, докато огъня не започне да топли двама души, които да са готови да стоплят душите си от любов.