По телевизията седмици наред даваха бушуващи пожари из страната. Огнеборци с очернени от сажди лица, обгорени длани, едва поемащи си дъх с жестове възпроизвеждаха огнения ад, от къде е тръгнал, до къде се простира и е спрян.

Както бе писал  поетът '' взорът надежда не види ''.

Коментаторът по ТВ назидателно цитираше статистически цифри '' в борбата с огнената стихия са  толкова тежки машини, толкова огнеборци, доброволци, горски служители...''

Гори по българо-турската граница, говорителката констатира '' От турска страна в потушаването на пожара участват...'', следват статистически бройки. Браво на комшиите, помагат ни. Но, те са заинтересувани огъня да не обхване и тяхната територия, за това ни помагат. А бившите ни братя изпращаха самолети-цистерни за да потушават пожари, а не заради територията, и дали са  готови да помогнат отново, но никой не  ги кани...

'' Над 100 хиляди и 700 декара са изпепелени, дървета, треви, храсти '' обобщава говорителката

А различните  горски животни, от костенурки, влечуги, мишки през гнездящи птици и едър дивеч къде ли се крият...да, ама тях никой не ги брои.

Нещо ми щъкна в главата, по-страшно щеше да бъде, ако пожарите бяха преди жътва...

Загледах се в екрана, плачещи хора, старци немощно показваха нещо с треперещи бастуни.

Жена бършеше с длани сълзите си, лицето й изглеждаше страшно, набръчкано и сякаш гримирано с черно-сив грим. Овце и друг добитък горяка като факли. Апокалипсис.

Дали само жегите са виновни. То стана нещо обичайно всяка година пожари, пожари,... остана ли нещо неопожарено.

Пийнах глътка изстудена анасонлийка, уф, и тя се е стоплила като греяна ракия през зимата.

- Големи пожари - съжалително отдума жена ми - И на Янко вилата и лозето изгоряли,... а толкова труд хвърли по нея, как ли ще я възстанови

- Ами и нашата нова вила нали изгоря преди години, ама не се вайках, спатарясахме една стаичка заедно с другите съседи, помагахме си...А колата ти, да не изгоря и тя, и да съм пропуснал

- Не е, в гаража си е - скомфузено отдума жена ми и изчезна из кухнята.

А пожарът бушуваше раздухван от вятъра. 

Някакъв се жалваше пред камерата '' Дошла пожарната празна,  нямала  вода, ами как ще гаси без вода...''е, как да му кажа '' Ами ти вместо да гледаш сеир, да беше взел метла, лопата и да предотвратиш или ограничиш пожара...''

            Сега ми е лесно да давам акъл. А новите  ни вили как изгоряха, уж имаше просеки, улички между парцелите, по проект имаше и противопожарни табла, които посепенно занимарихме с думите '' Аз ли съм най-глупавият да се грижа за таблото, а другите ''. Така и не се установи от къде е тръгнсл пожара, умишлен, небрежен или завистлив.

Прави са хората, огън, вода и жена тръгнат ли, спиране няма. Вилите и боровете наоколо горяли като  факли, пожарните команди се борили безуспешно. След  3-4 дни ни допуснаха до вилите, нали има някаква процедура. Какво да гледам, да охкам или ахкам, изгоряло всичко , както е по филм на ужасите. Добре, че нямаше човешки жертви.

Само трима сме застраховали. И докато другите търсеха под вола теле, самопсуваха се, на нас Застрахователя изплати щетите. След месец-два  дойдоха резачките, камионите, всичко на голосеч се изряза и извози. Опитаха се да възстановят някои вили, но само опит. Сред пущинак, да строиш отново голяма модерна вила, да облагородяваш терен, заслужаваше ли си.

А репортажите за  пожарите не спираха, нови и нови...

Боряна, жена ми, имитираше че нещо подрежда и гледаше в очакване в екрана.

- Този Янко, дето му изгоряли вила и лозе, нали има застраховка - подхвърлих ехидно

- Я, има - уплашено отвърна Боряна

- Е как бе, уж културен човек, пък няма застраховка, а има...- съобразих се и млъкнах

Жена ми се направи, че нещо има в елпечката и забързано излезе.

Гледах вече невиждащо екрана...

               Благодарение на  реорганизации, фирмени сливания и преливания, с Калина се открихме.

- Какво правиш тука, бе селски - стресна ме тя

- Ами ти какво правиш ма Калино-Малино - засмях се

Беше ми приятно да прекарвам цяло лято в бащиното ми село  . Мама се смееше '' Малейй, какъв бузанчо си ми станал, мамо ма, сега е модерно децата да са слабички ''

'' Здрав човек яде - беше бабината философия ''.

Калина беше съседско момиченце, ама за разлика от татко дето хукнал в града, баща й си останал на село, задомил се и хванали от реката Калина. Така си израстнахме и с другите деца, само по едни трикотажни гащи и юншка фланелка до 9 часа, а след 9 и без нея.

Какъв смях беше като правехме  купанки в купчинка пясък, пишкахме един срещу друг в купчинката, после разравяхме сухият пясък и оставаше мокрия пясък като паничка.

Много сме се сещали тогава, че това което имат момченцата, момиченцата го нямат, и обратно. Беше ни по детски забавно.

После като поотраснахме, край на купанките, момичетата имаха вече и пликчета и постоянно с потник или фланелка.

След време, вече седяхме мирни на  скованата пейка, хванати за ръчички, пеехме или рецитирахме, нали така правеха по съветските филми, какво да видиш и научиш друго.

Видяхме се, когато си бях на село да се похваля на баба и дядо, че съм приет студент

- И Калинчето е приета - усмихна се баба - Обади й се, тя пита за теб завчера.

Видя ми се много добре изглеждащо момиче, високо, оформено, щръкнала отпред блузка, почернели крака изпод късите панталонки

- Калинче, много си хубава

А тя наведе свенливо очи и промърмори

- Благодаря... и стисна дланта ми

Какви деца сме били. Да не знаеш какво да правиш и как да изтълкуваш даден жест.

От кой ли филм го бях видял, прегърнах я през рамо, целунах я по устните, с другата ръка обхванах твърдата й моминска гръд. След  малко се дръпнахме като опарени.

              Негласно нагласихме времето си за кафе-паузата във фирмата. Разказвахме си детски истории, постепенно стигнахме до наши дни.

- А ти идваш ли в Селцето, гледам стегната къщата, надникнах през оградата, двора подреден. Попитах нашите, ама и те не знаят, ваша ли е още или сте я продали.

- Ами ремонтирахме я, татко и майка и дума не дават да е отдума за продаване. Те са на вилата в '' Старите лозя'', там им харесва, близо е до града. А аз идвам сам през седмицата след работа. Жена ми не е стъпвала от 15-20 години, и много знае къде се намира, била градско чедо.

- И аз си ходя сама. Преди много години моят мъж искаше от родителите ми  да продадат къщата,  

 да им купи гарсониера, а с другите пари някакъв терен. Уж се свързал с инвеститор-строител за затворена вилна зона, беше закупил пет лозя.Модерна работа, американците имали лозунг.. Назад към природата '', още 60-те, 70-те години, нашия сега се сетил. Родителите ми го отрязаха,'' Даже и след смърта ни, това няма да е твое и да се продава '', та и той не идва в Селцето. А на мен ми е приятно, но ако направя сметка, имам ли сметка да се разкарвам, да работя и произвеждам за семейството си, отговора е - няма сметка. Сега на суперите има всичко, но домашното било екологично, и кое му е екологичното,... по-чиста вода, въздух или препаратите и торовете ли, са специално за дребния селски стопанин.

Засмях се. Абсолютно е права. Ако търсиш сметка, няма я.

- Така е, но трябва да се обикаля имота, ето искам неискам трябва задължително събота и неделя да съм там, все има нещо което да се постегне, трева да се изчисти.

- Наистина ли - възкликна тя - И аз съм там редовно събота и неделя. Искаш ли,... не, не по-добре аз да дойда, голямата порта отваря ли се, не искам да събуждам любопитство у съседите ни

- Да, работи, отваря се де, ще ми бъде приятно - охотно се съгласих

следва....