8.09.2017 г., 22:07

ПОЛЕТ

1.1K 0 0
2 мин за четене

ПОЛЕТ

Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?

Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.

Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.

Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи.

Тя замълча сърдита на себе си, че не е разбрала за това. Не че толкова я интересуваше какво се е случило. Малко неудобна ситуация се получи, тя да не каже нещо последна.

Тя -И докато търсиш подходящите облаци няма ли да летим? Аз не искам да стоим на едно място, така можем да паднем!

Полетът беше успешен. Бяха достигнали облаците. Как поне не е разбрала, че е можело да се случи такова нещо, но все пак какво щеше да направи. За нея беше важно да летят!

Преминавайки през едни гъсти облаци тя малко се наклони и започна да врещи. Той си мълчеше. Беше я предупредил,че търси место за преминаване. И в крайна сметка нали иска да лети, поне да се държи.Той усещаше, има опасност да се счупи и другото крило.

Не и каза. Очакваше тя да се сети. Но нейната мисъл за все по-нагоре, не се освобождаваше, да мисли за някакъв проблем.

Изведнъж той усети силен трус. Докато разбере какво става, видя тя да лети пред него. Хванала се за чуждо крило.

Той - Почакай, с кого отлиташ, нали с мен летеше?

Тя - Не мога с теб, твоите крила са счупени!

Той -Но нали заради теб...

Падайки не можа да се доизкаже, че заради нея няма крила. Но и без това тя отлетя и нямаше да го чуе. Тя се рееше в небесата, а той лежеше на земята. Говореше несвързано за облаците, за пòлета. В мираж видя жена надвесила се над него. Тя не разбираше какво говори той.

В следващият миг той се осъзна и като видя, че наистина това е жена, забърза да каже -

 

Аз не мога да летя,

нямам вече крила“!

Жената го хвана за ръката

и го повдигна от земята.

 

Той си стъпа на краката.

Не се плаши.

Аз искам с теб да вървя,

а не на високо да летя“!

 

Звучи невероятно.

За мъжете - е приятно.

След тази еманципация,

стана голяма объркация.

Кой, кого издържа

или морално поддържа,

Вече не се знае,

да го получи, всеки мечтае!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...