Sep 8, 2017, 10:07 PM

ПОЛЕТ 

  Prose » Fantasy and fiction
882 0 0
2 мин reading
ПОЛЕТ
Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?
Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.
Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.
Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи.
Тя замълча сърдита на себе си, че не е разбрала за това. Не че толкова я интересуваше какво се е случило. Малко неудобна ситуация се получи, тя да не каже нещо последна.
Тя -И докато търсиш подходящите облаци няма ли да летим? Аз не искам да стоим на едно място, така можем да паднем!
Полетът беше успешен. Бяха достигнали облаците. Как поне не е разбрала, че е можело да се случи такова нещо, но все пак какво щеше да направи. За нея беше важно да летят!
Преминавайки през едни гъсти облаци тя малко се наклони и започна да врещи. Той си мълчеше. Беше я предупредил,че търси место за преминаване. И в крайна сметка нали иска да лети, поне да се държи.Той усещаше, има опасност да се счупи и другото крило.
Не и каза. Оч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Лазарова All rights reserved.

Random works
: ??:??