25.12.2013 г., 18:49 ч.
Полетът към свободата
4 мин за четене
Полетът към свободата
Дарвин има грешка. Според мен човекът не е произлязъл от маймуната а от едно друго много по-хитро и коварно животно. На турски се нарича - домус. Имам и доказателство. Нали сте виждали на какво прилича една маса след банкет. На кочина прилича. Именно. Тъкмо в момента разговарям с един расов екземпляр. "Нищо лично, мой човек. Просто си много сладък и ще обядваме заедно." Той си клати нехайно ушите и по всичко личи, че не е съгласен с мен. Казва по някой "Грух" от време на време и никак не изглежда притеснен. Даже и когато заядливо му показвам ножа. Егати храбреца. Той е от някаква странна порода, дето не се среща в равнините. Черен е с дълги крака и по скоро мяза на глиган. Малко хърбав за прасе, но според бай Васо тия били по-вкусни. Скоро ще разберем, надявам се. Бай Васо е наш приятел от Якоруда. Не е от рязаните и хапва свинско. Иначе учи ветеринарна и е най-голямата капия, която съм срещал. Такъв кавалер няма и в учебниците. Ама като ги подхване, то са цветя, то са стихове, то са приказки от хиляда и една нощ... направо съм се попикавал от смях с него. "Слушай, бе Куш, то не е важното да я натаковаш една мадама, а да стигнеш до душата ù. Там е истината, ама вие сте тъпи копелета и не ги разбирате тия работи". Абе, въобще какво да ти разправям. Казанова ряпа да яде. Та преди няколко дена бай Васо вика "Хайде, ще ви ви водя на погребение" "К'во погребение бе, да не е пукнал някой?" "Не бе, на свинско. Ще колим домуса за Коледа." По това време бяхме в елита. Имахме кола. На Дечо баща му беше командировка в Лайпциг и му беше оставил трабанта да го пази. Спукахме го от каране. Друго си е да кажеш небрежно на мацето "Да те откарам ли или искаш да походим...?!"
В събота тръгваме. Ама тя тая кола не е направена за жирафи. Щото Васо и Жорето ако ги туриш един върху друг, са общо четири метра. Едвам се навряхме петимата. Дечо кара, Васо показва пътя. Аз, Жорето и Ванката сме на задната седалка. Ама то няма място за трима и аз съм седнал на коленета на Ванката, не върху Жорето... знаете защо. Много далече бе. Направо се изкривих докато стигнем. Бай Васо ме пита "Ти клал ли си някога прасе?" "Че как, бе." Клал съм аз, чушки, ама да не съм луд да си призная. "Правиш една примка с въжето и му я надяваш на задния крак, за да можем да го гътнем. Вие двамата го хващате за ушите, а ти го събаряш по гръб." Край, всички си знаем ролите, ще почваме. Като отворихме вратата на кочината, шопарът притихна. Явно разбра и се примири. Тъкмо се навеждам да го хвана за крака и изведнъж излетя с мръсна газ. Стана за миг. Една минута стояхме и мигахме, докато се сетим да го подгоним. Обаче домуса набра преднина, направи почетна обиколка и се мушна през една дупка в плета. Сега си обясних цялото му поведение. Явно отдавна е кроял план за бягство и е хапвал здраво само да заякне.
"Тичайте, бе идиоти. Да му е.. майката. Така ли се държи прасе, бе!" Хукнахме ние, но то направо надолу към дерето и го прескочи на три скока. Мина по леда като кънкьор. Дечо обаче потъна като камък. Хлътна чак до задника. "Копелета, бързо, че замръзнах." Е, братче, няма такъв майтап. Ще се напикая. Вкарахме го в къщи син-зелен. Едвам го размразихме. През това време бай Васо с един комшия ловец, грабнали бренекето и заминали да търсят прасчо из горите. Стана към три часа. Викам "Копелета, то ясно че няма да ядем свинско, ами да вземем да тръгваме, че София далече." Но дето има една приказка "едно зло никога не идва само". Абе чувам аз отдавна едно подозрително пращене, но на кой да му дойде такова нещо на акъла. Кога излизам навън, какво да видя. Мамка им и кози гадни! Тъкмо довършваха трабанта. Бяха го изяли почти целия. Нали е хартиен.
Чел съм накъде, че преди Сахара е била покрита с гори, но козите на бедуините се развъдили прекалено много и изяли дърветата. Вече съм склонен да повярвам.
Прасето хвана горите. Така и не го намериха. Според мен е избягало в Турция, защото там не ядат свинско.
В събота тръгваме. Ама тя тая кола не е направена за жирафи. Щото Васо и Жорето ако ги туриш един върху друг, са общо четири метра. Едвам се навряхме петимата. Дечо кара, Васо показва пътя. Аз, Жорето и Ванката сме на задната седалка. Ама то няма място за трима и аз съм седнал на коленета на Ванката, не върху Жорето... знаете защо. Много далече бе. Направо се изкривих докато стигнем. Бай Васо ме пита "Ти клал ли си някога прасе?" "Че как, бе." Клал съм аз, чушки, ама да не съм луд да си призная. "Правиш една примка с въжето и му я надяваш на задния крак, за да можем да го гътнем. Вие двамата го хващате за ушите, а ти го събаряш по гръб." Край, всички си знаем ролите, ще почваме. Като отворихме вратата на кочината, шопарът притихна. Явно разбра и се примири. Тъкмо се навеждам да го хвана за крака и изведнъж излетя с мръсна газ. Стана за миг. Една минута стояхме и мигахме, докато се сетим да го подгоним. Обаче домуса набра преднина, направи почетна обиколка и се мушна през една дупка в плета. Сега си обясних цялото му поведение. Явно отдавна е кроял план за бягство и е хапвал здраво само да заякне.
"Тичайте, бе идиоти. Да му е.. майката. Така ли се държи прасе, бе!" Хукнахме ние, но то направо надолу към дерето и го прескочи на три скока. Мина по леда като кънкьор. Дечо обаче потъна като камък. Хлътна чак до задника. "Копелета, бързо, че замръзнах." Е, братче, няма такъв майтап. Ще се напикая. Вкарахме го в къщи син-зелен. Едвам го размразихме. През това време бай Васо с един комшия ловец, грабнали бренекето и заминали да търсят прасчо из горите. Стана към три часа. Викам "Копелета, то ясно че няма да ядем свинско, ами да вземем да тръгваме, че София далече." Но дето има една приказка "едно зло никога не идва само". Абе чувам аз отдавна едно подозрително пращене, но на кой да му дойде такова нещо на акъла. Кога излизам навън, какво да видя. Мамка им и кози гадни! Тъкмо довършваха трабанта. Бяха го изяли почти целия. Нали е хартиен.
Чел съм накъде, че преди Сахара е била покрита с гори, но козите на бедуините се развъдили прекалено много и изяли дърветата. Вече съм склонен да повярвам.
Прасето хвана горите. Така и не го намериха. Според мен е избягало в Турция, защото там не ядат свинско.
Кушел
© Куш Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Горкият прасчо,вие с вашата трудова неорганизираност сте му попречили на милото прасенце да получи житейска реализация.Къде,къде по-достойно е да те хрускат и да се облизват на празнична маса, отколкото да си умреш от преумора тичайки свински тръст от Пирин до Странджа, катерейки всичките баири, а за Марица вероятно сал му е бил нужен.Тя там е широка поне половин километър.
Смях се, много се смях докато четях, ама не на прасенцето ,ами на вас нескопосани многознайковци.Да колиш прасе по Коледа, това не е като да вземаш изпит в МЕИ-то. Това е цяла наука бе момче. Хайде друг път ще ти разкажа за ритуала свързан с това деяние и който стриктно спазваше моя свекър,лека му пръст. -
Смях се с глас! Благодаря за настроението!
-
-
Браво! Много забавно и с готини философски умозаключения Мамка му и прасе!
-
Ха-ха-ха! Някой ден ще опиша и аз как покойният ми баща колеше прасето.... големи майтапи!
-
Дани, Дочке,Андж,никоя измишльотина не може да бъде толкэва смешна, колкото това, което се случва наистина. А това е действителен случай.
-
ХА-Ха.Спомних си филма "Господин за един ден" с Т. Колев, там имаше едно палаво прасе...Благодаря за усмивката
-
От мен две усмивки!
-
Само толкова ли.
-
Усмихна ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за усмивките, Куш!!