Полицаят и крадлата

                – И сега какво? - попита русото момиче.

                – Ще си понесеш последствията, момиче. На колко си?

                – Има ли значение?

                – Да! А сега ми кажи на колко си.

                – 23.

                Младият полицай се засмя леко.

                – Наистина ли си мислиш, че ще се вържа на това? Не си познала, малката.

                – На толкова съм. - натърти тя.

                – Да бе! А аз съм порнозвезда.

                – Наистина ли? Не съм гледала ваш филм. Странно... - в погледа й се улови закачлив живец.

                – Хайде, малката, стига. Знам, когато някой лъже.

                – Сериозно съм на толкова! - ядоса се момичето.

                – Кажи ми истината! - каза тихо и бавно полицаят, като я притисна още повече до стената. Бяха толкова близо, че можеше  да сърцето й как тупи. Дъхът й бе накъсан и учестен, гърдите й се повдигаха нагоре-надолу и младежът можеше да ги усети толкова топли, меки... Погледът й остана неразгадаем, леко изненадан от постъпката му.

                – Хмм... Нещо много близо провеждате разпитите си - каза момичето, а изражението премина към самодоволна и хладнокръвна усмивка.

                Служителят на реда я изгледа изпитателно за няколко секунди, след това се усмихна леко. Приближи се към ухото й и прошепна като натъртваше на всяка дума:

                – Тук аз командвам.

                Отдръпна се съвсем леко назад. Сега можеше да види и усети ясно всичко. Игривият, младежки поглед, алените, сочни устни, прекрасната гръд, дългите крака, тънкият врат, нежните ръце с дълъг маникюр, меката кожа, ухаеща на изкушение...

                През цялото му тяло премина тръпка, силна колкото земетресение. Пулсът му се ускори. Дишането стана тежко. Съзнанието му се изчисти от всякакви мисли. Едва удържаше ръцете си. Искаше я. Толкова яростно я искаше.

                Бяха сами в цялата сграда. Вратата беше заключена. Имаше само една една маса и два стола в стаята...

                – Е, господин Полицай? Какво става? Нещо май се разтреперихте - прошепна момичето съблазнително и прехапа долната си устна.

                Мъжът не издържа. Впи устни в нейните, притисна я плътно до стената, ръцете му обгърнаха ханша й. Започна да я целува страстно, дясната му ръка премина бързо от ханша, към гърдата й. Започна да изпива с устни шията й. Момичето затвори очи и се отдаде на желанието си да бъде желана.

                С другата си ръка той извади ключа и махна стремглаво белезниците й. Отново целуна тези млади, изкусителни устни. Усети как впиваше нокти в гърба му. Не го болеше. Възбуждаше го още повече.

                Взе я на ръце и я сложи на масата. Започна да изпива всяка една нейна извивка, всеки един нейн допир, всеки един нейн дъх...

                Изведнъж усети избутване. Погледна я.

                – А сега да минем към въпроса с възрастта - на 17 съм - не му пукаше. - Но следващата седмица навършвам 18.

                Остана загледан в зелените й очи за секунда. Рязко я бутна по гръб на масата и хвана ръцете й. Отново се отдаде на похотливостта си. Можеше да чуе дъха й. Усещаше, че и тя го желае толкова силно, колкото него. Не се двоумеше. Разкъса ризата й. Беше с черно сексапилно бельо, което все едно казваше: "по-добре изглеждам захвърлено на земята". Свали сутиена и полата й. Беше толкова красива, толкова сексапилна, толкова мистична. Все едно бе извадена от най-еротичния му сън.

                Устните му преминаха към гръдта й. Гърдите й бяха големи, меки, млади. Вкусваше сладката й кожа. Плъзна езика си към корема и съблече блузата си. Тя посегна към изваяните му мускули. Ръцете й започнаха да опознават със трепет гърдите и ръцете му.

                Той разкопча колана си, а тя се притисна към него още повече.

                Нямаше място за съмнение, за бавене, за мисли. Нищо друго не съществуваше за тях в този момент.

                Дъхът му секна. Чувството бе толкова дяволски хубаво. Тя прошепна в ухото му:

                – Да те видим, господин Полицай.

                Започна плавно, след това забърза. Тя се отпусна на масата и се отдаде на усещането. Всичко беше толкова динамично. Толкова буйно.

                Младежът усети, че олеква, всичко наоколо се изпари, все едно полетя и тогава го се случи.

                Онова блажено чувство, което го възвисяваше толкова високо, че се чудеше това ли е раят. След секунди се осъзна в малката стаичка, целият потен и изтощен. Момичето лежеше задъхано със затворени очи. Той легна до нея на масата, загледа се в белия таван и се отпусна.