И ето ме пак – сама с разбито сърце! Нима на човек му е писано винаги да страда? Нима човек винаги трябва да е съкрушен от болката? Не! Но ето, че това е отново факт. Не мога да спра да мисля, че аз съм единствената, която се чувства така. Гледам другите колко са щастливи, а аз не мога да съм като тях, защото съм сама. Сама със своите чувства и никой друг. Явно всичко това съм го заслужила, но въпросът е - как? Може би, защото те обичах? Може би, защото си единствен? Може би, защото не мога да живея без теб? Сигурно е последното, защото животът без теб не е живот. Равнява се на самоубийство, а нима има по-голям грах от това - да посегнеш на живота си? Има! Това е да го отнемеш... И ето, аз отново съм сама с разбито сърце и половин живот, защото другата половина ми я отне ти!!!