6.09.2010 г., 13:27

Половин сърце - 3

1.2K 0 2
3 мин за четене

- Вече знам! - извика тя, греейки.

Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.

Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.

Тя се приближи до него и се долепи, докато той я обгръщаше с ръцете си.

- Кажи, какво разбра... - попита той.

- Трябва да се покажем верни в това, което ни се дава. И тогава ще ни се даде повече. Трябва да покажем, че можем да се грижим за това, което имаме. Всяка една стъпка напред ще е награда за предишната. И малко по малко ще имаме земята, която ни принадлежи.

- Земя? Която ни принадлежи? Има нещо, което принадлежи на нас?

- Цял един свят. Но ще трябва да го заслужим.

Той кимна. После я привлече със себе си, за да приседнат на тревата.

- Когато вървях към теб, когато още не бях те съзрял, бях готов да поема по определен път. А сега разбирам, че е един цял нов свят.

- Когато дойде, аз се бях отказала да чакам. Вечната тъмнина на крепостта, призраците наоколо... не те разпознах. Бях свикнала с привиденията си...

- Тя дали е добре? Тя остана там...

- Да. Чувствам я постоянно. Тя е добре.

Той кимна.

- Най-очакваните неща идват най-неочаквано, когато не мислим вече, че ще ги получим. А сега? Какво ще правим сега?

Тя се усмихна и го погали по лицето.

- Така, както прескачахме платформите, така ще бъде и сега. Всяка крачка ще ни води към следващата.

- Всичко се случва толкова бързо, че нямам време да разбера какво се случва с нас.

- Един свят иска да бъде открит от нас. И това може да стане само ако сме и двамата. Нямаше да можем да минем през езерото, ако не балансирахме и от двете страни на платформите. Във всеки следващ етап ще са необходими действията и на двама ни, за да преминем напред.

- Добре. А после? Какво ще стане, когато открием този свят?

- Ще му дадем живот.

Той обхвана лицето й в шепите си и се взря в очите й с нежност.

- Един цял свят ще оживее поради нас?

Тя се усмихна и кимна леко.

Той я сграбчи в прегръдките си силно, спирайки дъха й.

- Какъв ще е този свят от половин сърце и половин душа? - запита той накрая.

Тя поклати глава.

- Точно това е мистерията. Но мисля няма как да я разберем, докато той сам не ни се представи.

- Значи просто трябва да продължим напред и ще разберем.

- И да не забравяме да пазим онова, което ни се дава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дори и не се бях замисляла в тази посока....
    Но ето ползата да видят и други очи виденията ти - така ароматите се наместват по нов интересен начин......
    Би ли уточнил последните две имена? Боя се, че съм некомпетентна, без да ме е страх да си призная
  • ахаххах... замириса ми на коричка от изядена ябълка на финала на бягството В света )
    Ева и Адам... по Зелазниевски или Легуински (може би) ::))))))))))

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...