- Вече знам! - извика тя, греейки.
Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.
Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.
Тя се приближи до него и се долепи, докато той я обгръщаше с ръцете си.
- Кажи, какво разбра... - попита той.
- Трябва да се покажем верни в това, което ни се дава. И тогава ще ни се даде повече. Трябва да покажем, че можем да се грижим за това, което имаме. Всяка една стъпка напред ще е награда за предишната. И малко по малко ще имаме земята, която ни принадлежи.
- Земя? Която ни принадлежи? Има нещо, което принадлежи на нас?
- Цял един свят. Но ще трябва да го заслужим.
Той кимна. После я привлече със себе си, за да приседнат на тревата.
- Когато вървях към теб, когато още не бях те съзрял, бях готов да поема по определен път. А сега разбирам, че е един цял нов свят.
- Когато дойде, аз се бях отказала да чакам. Вечната тъмнина на ...