Попара
Произведение от няколко части към първа част
/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш…
И си ги записваш…
Става попара… Национално ядене, ежедневна закуска от векове.
Като студенти винаги държахме един изсъхнал хляб. С гореща вода – попара. Ако сме забогатели – и със захар. Ако сме лукс – оооо, и сирене. А в най-заситените дни – дори масло.
Та ето ви една попарка от кратки мисли, лафчета, искрици, шашкъниики…
Живея природосъобразно – уча се от котката…
Диктатура на демокрацията…
Чувствителен като клозетна седалка…
Атентат – пратили му антракс по електронната поща…
А когато се връщат пари по факса?
Всички обещават преди избори всичко, само скромният политика по малко - ниски заплати, частична заетост, никаква грижа за сигурността и човешките права. И му повярваха…
Музика – Иван Иванов. Текст – не по-хубав…
Замислил се и направил два кръга с ескалатора в мола…
От любов понякога се хваща СПИН. Но дали е по-добре от СПИН без любов?
Чел през живота си три книги – буквар, втората и една със синичка корица…
В началото на новия век спряхме да се боим от черни котки, тринадесето число и бръмчащ хладилник…
Съдбата му се случи случайно…
Модерен художник рисува картина – „Портрет на жена“ или „Нощна София“. Каквото стане…
Животът се развива по спирала. Без спирала – по-бързо…
Столетия човечеството мислело и разсъждавало върху живота. Появил се Интернет и вече никой няма време да мисли и разсъждава…
Истинската жена я украсява всичко – и златните колиета, и скъпоценните обеци, и пластичната операция…
Отборът им падна у дома си от слаб съперник. Спонсор на загубата – бизнесменът Иванов…
За младите е открит път навред, за старите са властта и парите в България…
В асансьора се засекли двама сексуални маниаци. Засега резултатът е един на един…
Продавам „Трабант“. Прозорците му гледат към Витоша…
Диалог: „Нима може така в ХХI век?!“ – „Че сега кой век сме?“…
Пазарно-парични отношения има и при съпружеската любов…
Преди нямаше секс – размножавахме се чрез аплодисменти и лозунги. А се целуваха само държавните ръководители…
Проституцията превърна случайните срещи в планови…
Едно време медиите поддържаха духа, сега след полунощ крепят друго…
Избран, за да носи отговорност…
Събират данъци, събират налози… А кой ли изважда? И дели?
Можещият ще желае ли, желаещият ще може ли…
За силата уважават, за насилието ненавиждат…
Андрешко не желае да избира бирника…
Хората го познават добре и отрицателно…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
