- Жената – приятелят ми Благовест повдигна очилата си, отпи голяма глътка силно кафе, и продължи. - Ех, жената. Можеш ли да си представиш в колко поеми е възпята?
- Не водя точна статистика – мъдро отбелязах, облягайки се назад в меката прегръдка на фотьойла. – Предчувствам обаче, че и ти имаш да кажеш нещо по въпроса.
Благовест Пеев - адвокат по бракоразводни дела и мой пръв приятел, откакто се помня - обичаше да разказва истории, чиито главни герои бяха неговите клиенти. Понякога си мислех, че по този начин им отмъщаваше. Връщаше им, задето го бяха превърнали от юрист с кауза, поет по душа и заклет мечтател в най-обикновен занаятчия, извличащ изгода от чуждото нещастие.
- Познаваш ме ти – Благо се усмихна загадъчно и се изкашля за прочистване на гърлото. - Една случка не може да излезе от ума ми. От нея обаче, ако случайно реша да ти я разкрия, разбира се - надявам се помниш, че според закона за адвокатурата извършвам нарушение, като ти разкривам тайните на клиентите си, ще разбереш ...