25.06.2019 г., 8:36 ч.

 Последен шанс − 8 

  Проза » Разкази
572 1 7
3 мин за четене
− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах плодове в един поднос и седнахме двете на люлката.
− Какво правихте с Рафаел?
− Плувахме много. Алда ни заведе на плажа. После играхме в двора им. Те имат кученце. Много е сладко и рошаво. А ти? Много се забави.
− Забавих се, защото като се връщах с колата един велосипедист изникна пред мен и стана инцидент. Не ме гледай така, всичко е наред. Спокойно! Закарах го в клиниката и изчаках да го прегледат. Човекът е там и трябва утре да отидем да го видим дали се оправя.
Инес кимна, беше много уморена от игрите и си легнахме рано.
На сутринта се обадих в клиниката и зачаках да ме свържат с Рамон Селес. Връзката се бавеше, аз изгубих търпение и затворих телефона.
После звъннах на професора и уточних ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??