Последен шанс − 8
− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах плодове в един поднос и седнахме двете на люлката.
− Какво правихте с Рафаел?
− Плувахме много. Алда ни заведе на плажа. После играхме в двора им. Те имат кученце. Много е сладко и рошаво. А ти? Много се забави.
− Забавих се, защото като се връщах с колата един велосипедист изникна пред мен и стана инцидент. Не ме гледай така, всичко е наред. Спокойно! Закарах го в клиниката и изчаках да го прегледат. Човекът е там и трябва утре да отидем да го видим дали се оправя.
Инес кимна, беше много уморена от игрите и си легнахме рано.
На сутринта се обадих в клиниката и зачаках да ме свържат с Рамон Селес. Връзката се бавеше, аз изгубих търпение и затворих телефона.
После звъннах на професора и уточнихме датата на операцията. Реших да не отлагам – след седмица ще постъпя. Трябва да оцелееш, Селина! Давай, напред!
Затърсих детегледачка за Инес във вестника, защото щеше да ме няма десетина дни. Имаше обяви от агенции, спрях се на една обява и се уточнихме след обед да дойде жената у нас да говорим. Действувах бързо и пришпорвах нещата.
Поканих Алда да пием кафе преди да излезем за клиника. Казах и за операцията и за детегледачката. Алда заговори :
− Селина, аз ще взема Инес у нас. Никаква детегледачка не ти трябва. Хубава работа! Ще си играят с Рафаел. Знаеш, че Мигел пътува с камиона и го няма целия месец. Инес не ми пречи. Да не си посмяла да откажеш! Хубава работа! Не се притеснявай, Селина всичко ще е наред! Нали затова сме съседи, да си помагаме!
− Много ти благодаря, Алда! Не знам как….
Алда ме прекъсна и затупа по ръката окуражително. Топлината в гласа и … Разчувствувах се много и извърнах глава, за да не заплача.
Купихме с Инес плодове, сладолед, сандвичи, бисквити, сокове, вестници и се запътихме към стая 118 на болницата.
Рамон спеше. Но като влязохме се събуди. Чудех се как ще протече разговорът и бях предпазлива. Вече знаех, че е много избухлив.
− Добър ден, Рамон. Носим ти с Инес някои неща. Може да си гладен. Как си днес?
− Благодаря. Оправям се. Оставете ги в шкафа, моля.
− Ще говоря днес със застрахователите. След лечението ще изплатим сметката.
Той кимна. Това видимо подобри настроението му. Виждах, че днес е омекнал и няма ядосан поглед.
− Може ли вестниците да ми ги подадете?
− Да. Моля.
Инес му ги даде и го заоглежда с нескрито любопитство
Извадихме нещата и ги наредих в шкафа. Инес ми ги подаваше, но я виждах как продължава да го разглежда. Системата с разтвора беше изключена, но имаше синини , подуто, охлузено лице и гипсирана ръка
Рамон я видя, че тя го гледа и каза:
− Майка ти е цял валяк. Виж как ме нареди…
Намигна и весело и двамата се захилиха с глас.
− Аз съм Рамон. Ати?
− Мария Инес Рамирес Милър!
− Много хубаво име, Инес. Защо не си приличате с майка ти?
− Сеньор, с цялото ми уважение към Вас, но не мисля, че ви влиза в работата…
Рамон се облещи невярващо насреща ни...
Продължава...
