Последната сълза

8.04.2007 г., 23:59 ч.

Проза

1143 0 2

Сълза, чиста и последна, се отронва от бледото лице. Пада и изчезва в мига. Остава само пареща следа. Всичко избледнява - и чувства, и мечти. Отидоха си те завинаги.

Болка и тъма е единствено в блуждаещата душа. Объркана и сама протяга ръка във вечността, с последна надежда за любовта. Но, уви, мрак обзема ума, а страхът доваршва света.

Стои в ъгъла сама, безмълвна и без надежда за светлина. Гледа в мрака, но и сълзите изтекоха. Защо сама остана сега? С какво го заслужи? Бори се с живота тежък, но премаза я той. Уби детето в нея, уби мечтите и желанията, уби радостта... Какво и остана?!... Да замълчи завинаги!...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

freacky_shine (Христина Петрова)

2007-04-09T00:09:19+03:00

Добро е само че си мисля че би било по добре като стихотворение...
ThE_vAmPiRe (Пепси)

2007-04-09T00:01:06+03:00

Перфектно пресъздава чувството за самота и те кара го почувствач! Браво!