Последната сълза
Сълза, чиста и последна, се отронва от бледото лице. Пада и изчезва в мига. Остава само пареща следа. Всичко избледнява - и чувства, и мечти. Отидоха си те завинаги.
Болка и тъма е единствено в блуждаещата душа. Объркана и сама протяга ръка във вечността, с последна надежда за любовта. Но, уви, мрак обзема ума, а страхът доваршва света.
Стои в ъгъла сама, безмълвна и без надежда за светлина. Гледа в мрака, но и сълзите изтекоха. Защо сама остана сега? С какво го заслужи? Бори се с живота тежък, но премаза я той. Уби детето в нея, уби мечтите и желанията, уби радостта... Какво и остана?!... Да замълчи завинаги!...
© Александра All rights reserved.
