7.05.2008 г., 22:56

Последно сбогом!

1.2K 0 0
1 мин за четене
 И ето, в тази безмислена и някак си пуста нощ, аз минах покрай онзи парк, в който обичахме да се разхождаме. И докато сам в нищото си вървях, аз дочух нежния ти глас. Но ти не бе сама, бе с най-добрия ми приятел и бяхте по-щастливи от всякога.
И в този миг всичко, в което вярвах и за което мечтаех, се срина до основи. Искаше ми се да потъна в дън земя и да забравя какво видях и какво чух.
 Ти дочу, че ти и той не сте сами в тази злокобна нощ. Погледна към онази светлина, в която се закле да ме обичаш до гроб. Видя сянката на моя лик и тогава сърцето ти замръзна, сякаш се заби някакъв нож в твоето сърце. И тогава аз ти казах:
 - Не ме търси повече. Не искам да виждам лицето и очите ти, защото това, което видях и което не ще забравя дълго време, никога не ще ти го простя.
 - Не ми причинявай това. Не ме карай да страдам и да се чувствам виновна. Той ме накара да дойда тук, за да ми каже, че ти си в беда! - проплаквайки изрече тези думи, злокобни.
"Ала реших да ти кажа всичко - ето така:
Последно сбогом! Тази вечер аз ще ти кажа!
Последно сбогом! За теб и мен се оказа любовта!
Последно сбогом! Върви при него, аз оставам сам и наранен!
Последно сбогом! Твоите сълзи не значат нищо за мен!"

И така аз си заминах сам и натъжен завинаги. И никога с теб не се видяхме, затова ти и аз винаги ще бъдем две самотни души, които ти сама прогони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...