7.05.2008 г., 22:56 ч.

Последно сбогом! 

  Проза » Разкази
1012 0 0
1 мин за четене
 И ето, в тази безмислена и някак си пуста нощ, аз минах покрай онзи парк, в който обичахме да се разхождаме. И докато сам в нищото си вървях, аз дочух нежния ти глас. Но ти не бе сама, бе с най-добрия ми приятел и бяхте по-щастливи от всякога.
И в този миг всичко, в което вярвах и за което мечтаех, се срина до основи. Искаше ми се да потъна в дън земя и да забравя какво видях и какво чух.
 Ти дочу, че ти и той не сте сами в тази злокобна нощ. Погледна към онази светлина, в която се закле да ме обичаш до гроб. Видя сянката на моя лик и тогава сърцето ти замръзна, сякаш се заби някакъв нож в твоето сърце. И тогава аз ти казах:
 - Не ме търси повече. Не искам да виждам лицето и очите ти, защото това, което видях и което не ще забравя дълго време, никога не ще ти го простя.
 - Не ми причинявай това. Не ме карай да страдам и да се чувствам виновна. Той ме накара да дойда тук, за да ми каже, че ти си в беда! - проплаквайки изрече тези думи, злокобни.
"Ала реших да ти кажа всичко - ето така:
Последно сбогом! Тази вечер аз ще ти кажа!
Последно сбогом! За теб и мен се оказа любовта!
Последно сбогом! Върви при него, аз оставам сам и наранен!
Последно сбогом! Твоите сълзи не значат нищо за мен!"

И така аз си заминах сам и натъжен завинаги. И никога с теб не се видяхме, затова ти и аз винаги ще бъдем две самотни души, които ти сама прогони.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??