*Dark_Girl* (Вили)
323 1508
25.04.2009 г., 18:15 ч.

Посветено 

  Проза » Разкази
659 0 3

Не бе го виждала от доста време и нямаше търпение да го зърне отново. Стоеше на стола без да помръдне и се опитваше да решава задачи. Мислите ù бяха другаде. Не спираше да се обръща и да поглежда към часовника. Някой извика силно името ù. Този вик върна мислите ù в реалността. Но не издаде онова, което караше сърцето ù да бие по-силно. Продължи с така досадните ù задачи. Не обичаше математиката. Трескаво разгръщаше страниците и си мислеше: "Не дойде ли време вече? Не дойде ли?"

Стана, отиде в коридора. Едва сега забеляза, че ръцете ù треперят. Сложи шала си, набързо критично се огледа, отмести кичур от лицето си и излезе. Вървеше по улицата и не спираше да се пита: "Не закъснявам ли? Сигурно ме чака" Побягна, пресече кръстовището и го видя... Той застана пред нея, погали косите ù и я целуна.

 

На bob_marley_1975 

© Вили Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??