20.09.2008 г., 21:43

Посветено

1.4K 0 1
1 мин за четене

   Всяка вечер, когато се прибирам минавам от толкова много места, които до болка ми напомнят на теб. Напомнят ми на толкова много весели и тъжни моменти, които изживявам отново и отново, когато минавам по тези улици. От тези дни мина много време, но още не съм забравила как ме гледаше. Онзи толкова топъл поглед, който ме караше да изтръпвам, поглед, който ме успокояваше. Сега, когато си спомням за него се усмихвам, въпреки че съм тъжна. Споменът за този поглед ми напомня за това колко много ме обичаше тогава, за това как бягахме заедно и си обещавахме, че останем заедно завинаги и няма да се връщаме, но после се връщахме и всичко продължаваше по старо му. Но когато бях с теб нищо друго не беше важно. Само аз и ти. Сега, когато си спомням това и минавам от тук, виждам толкова много сълзи, усмивки и усещам едно чувство, което не ме е напускало от много време. Тъга. Да, усмихвам се фалшиво всеки ден, но зад тази усмивка се крият толкова много сълзи и липсата ти. Тази липса ми тежи веки ден. Всеки път, когато в главата ми като на лента виждам нас, се чувствам щастлива, че това се случи, но и тъга, че не продължи по-дълго. А можеше.

   Помниш ли, когато се губехме из града, но сякаш беше все едно, защото бяхме заедно, помниш ли, когато вървяхме дълго един до друг без да си говорим, защото знаехме какво си мисли другият? Помниш ли онези вечери, в който седяхме сгушени един в друг и гледахме как зимата наближава, помниш ли как, когато аз се ядосвах и ти крещях, ти оправяше нещата толкова нежно и спокойно? Целуваше ме. Летях. Помниш ли как се прегръщахме онази вечер, а ти ме успокои, че всичко ни предстои, че няма да свърши. Беше толкова приятно и колкото и студено да беше, когато те гледах, се стоплях. Аз помня. Защото повече не те видях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникално е! Почувствах същото, докато четях...

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...