Потоп

Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И това те кара да се отпуснеш, да отлетиш в царството на мислите и мечтите. И така, от размишления преминавам в мечти и накрая заспивам... В един момент се събуждам от гръм, отварям очи и виждам как вали проливен дъжд, но по мен не е капнала и една капка. Странно, листата на дървото ли са толкова гъсти, или то е вълшебно? Разтърквам очи и ставам, протягам ръка да усетя дъжда, но бързо я прибирам - капките са толкова тежки, че ме заболява, когато ме удрят няколко... Надниквам зад дървото и виждам как към него се носи солидно количество водна маса. За миг вече се озовава на метри пред мен - хващам се за ствола на дървото, но водата преминава покрай него. Явно наистина е било магическо. Явно това е моят Ноев ковчег, който ме спасява от потопа на сънищата ми.