Hellfire
21 резултата
Деца на родители алкохолици, или поне единият е такъв; на агресивни родители, или поне единият е такъв; на родители "големи деца" и много други такива примери. И кой страда най-много? Децата им! Поколението! Тези, които ще променят бъдещето... Тези деца са повредени, макар че някои успяват да прогре ...
532
Положителното да (те) споходи,
усмивката на лицето (ти) да изходи,
мисълта (ти) да проходи,
музата през мозъка (ти) да се разходи.
усмивката на лицето (ти) да изходи,
мисълта (ти) да проходи,
музата през мозъка (ти) да се разходи.
459
Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето ...
580
Облегнал съм се на вековния дъб, там в полето. Това е мястото, на което отивам, когато искам да размишлявам. А слънцето напича толкова силно, че без сянката на дървото сигурно щях да припадна. Приятно е, когато дървото е над теб, между листата пробиват лъчи светлина, усещаш хладния му ствол... И тов ...
532
Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ...
632
Размит образ, замъглени очи, изветрели спомени... Ти си мъглата, в която се взирам всяка сутрин. Ненадейно влагата ти ме докосва. Чувствам се пречистен...
----------
Бели зъби в тъмнината. Отново странник ме гледа. Потръпвам, не мога да помръдна. Вкочанен съм. Зъбите стават все по-ярки, аз ставам вс ...
----------
Бели зъби в тъмнината. Отново странник ме гледа. Потръпвам, не мога да помръдна. Вкочанен съм. Зъбите стават все по-ярки, аз ставам вс ...
731
Седя аз сам в нощта,
мисля си за разни неща...
Виждам образи познати,
но те са тъй далечни, разпръснати...
Самотата е надвиснала, ...
мисля си за разни неща...
Виждам образи познати,
но те са тъй далечни, разпръснати...
Самотата е надвиснала, ...
393
Живея до двама...
около двама сега,
те за мене са живот,
те в душата са до гроб.
Благодарение на двама, ...
около двама сега,
те за мене са живот,
те в душата са до гроб.
Благодарение на двама, ...
491
2
Поглеждам аз звездите -
мисля си за моята мечта;
затварям си очите -
виждам безкрайна красота.
Нахлуват в мен спомени - ...
мисля си за моята мечта;
затварям си очите -
виждам безкрайна красота.
Нахлуват в мен спомени - ...
500
Когато усетя твоето ухание,
аз озъртам се предвидливо,
когато се сблъскам с твоето страдание,
аз успокоявам те грижливо.
Когато те погледна, ...
аз озъртам се предвидливо,
когато се сблъскам с твоето страдание,
аз успокоявам те грижливо.
Когато те погледна, ...
517
Сълзи от радост се стичат,
океана препълват,
сълзи обсипват моето лице,
ставам крехък като яйце.
Душата се рее в небето мрачно, ...
океана препълват,
сълзи обсипват моето лице,
ставам крехък като яйце.
Душата се рее в небето мрачно, ...
520
Чувстваш ли моята тъга,
чувстваш ли обречената ми душа,
чувстваш ли... мига,
чувстваш ли, че ще се задуша?
Чувстваш ли моятa любов, ...
чувстваш ли обречената ми душа,
чувстваш ли... мига,
чувстваш ли, че ще се задуша?
Чувстваш ли моятa любов, ...
636
1
Гласовете ме зоват... Отново са така настойчиви, отново са така демонични. Търся място в мозъка си, за да се скрия... Всички врати са заключени, а тези, които не са - нямат ключ... Не мога да се скрия! Да бягам ли? Май че само това ми остана... Но тук започна да става такъв мрак. Нищо, все пак ще бя ...
663
2
Плача аз сега,
изгубен в моята тъга
заради грешките, които съм направил,
или просто сам съм си го отредил.
Спомени, изпълнени с грешки - ...
изгубен в моята тъга
заради грешките, които съм направил,
или просто сам съм си го отредил.
Спомени, изпълнени с грешки - ...
835
Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображае ...
936
1
1
В кървата локва погледни -
това са моите сълзи.
В очите ме погледни,
просто ме мрази.
Там някъде е трупът ми, ...
това са моите сълзи.
В очите ме погледни,
просто ме мрази.
Там някъде е трупът ми, ...
515
Махай се, не искам да те виждам!
Не ми пречи, не искам да е както преди!
Болката не приемам!
Забрави ме, неприятни спомени изгради!
Не виждаш ли празнотата в моята душа? ...
Не ми пречи, не искам да е както преди!
Болката не приемам!
Забрави ме, неприятни спомени изгради!
Не виждаш ли празнотата в моята душа? ...
521
1
Какво е да си окован във вериги? Какво е да си в тъмната стаичка? Какво е този, който ти дава храна, изобщо да не те поглежда? Какво е да чуваш тракането на оковите, когато ходиш? Какво е да чувстваш паренето и щипането на протърканата си кожа от тях? Какво е да си сам, без никой да го е грижа за те ...
1270
2
1
Заспивам отново. Откривам новото утро. Преживявам същия ден. Не мога да се откъсна от еднообразието му. Виждам отново същите образи. Те винаги са там, в съзнанието. Не се опитвам да избягам. Не мога. Вървя напред, без да се оглеждам. Всичко е така... еднакво. Миналото не съществува, бъдещето е невид ...
1388
3
Отново се стичат, плътта раздират - толкова са горещи... Сгушен в ъгъла, далеч от всички. Не мога да се появя, оставам без лице... Мракът, смъртно мълчалив, ми подава ръката си. Страх ме е да я поема, страх ме е! Все пак опитвам, но нищо... празнота. Пак ми се струва, че до мен има някакъв обект... ...
835
2
Луната грее -
остри зъби пак блестят,
кръв се лее -
мрачни демони шептят.
Гротескни дървета навред ...
остри зъби пак блестят,
кръв се лее -
мрачни демони шептят.
Гротескни дървета навред ...
442
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
