Потъващ кораб?
Стояхме си на двора на даскалото, на една пейка с Миро, мой съученик. Имахме свободен и понеже времето беше хубаво, бяхме решили, вместо да се забиваме в някое от до болка познатите ни кафета, да си вземем кафе от машината и да си лафим на чист въздух.
Аз му споделих за тази моя последна мечта - да стана журналист, да казвам истината и да се опитам да променям нещатата към по-добро. Е, реакцията му не беше такава, каквато очаквах - той ми се изсмя и ми каза:
- К'во си се трогнал за глупости?! Не виждаш ли в къ'в свят живеем?! Огледай се, виж хората около тебе. Да не мислиш, че на някой му се четат тъпите вестници, пълни само с боклуци, или че на някой му се гледят скучните новини?... Помисли само - т'ва е нашто поколение. Тея същите курви от даскало и тея същите педали след 10 години ще са на 30 и ще са тези, за които ще трябва да пишеш статии. Виж ги сега и си представи к'ви ще са тогава. На никой няма да му пука, ще бъде пълната анархия. Само си представи, когато дойде ...