Потъващ кораб?

Стояхме си на двора на даскалото, на една пейка с Миро, мой съученик. Имахме свободен и понеже времето беше хубаво, бяхме решили, вместо да се забиваме в някое от до болка познатите ни кафета, да си вземем кафе от машината и да си лафим на чист въздух.

Аз му споделих за тази моя последна мечта - да стана журналист, да казвам истината и да се опитам да променям нещатата към по-добро. Е, реакцията му не беше такава, каквато очаквах - той ми се изсмя и ми каза:

- К'во си се трогнал за глупости?! Не виждаш ли в къ'в свят живеем?! Огледай се, виж хората около тебе. Да не мислиш, че на някой му се четат тъпите вестници, пълни само с боклуци, или че на някой му се гледят скучните новини?... Помисли само - т'ва е нашто поколение. Тея същите курви от даскало и тея същите педали след 10 години ще са на 30 и ще са тези, за които ще трябва да пишеш статии. Виж ги сега и си представи к'ви ще са тогава. На никой няма да му пука, ще бъде пълната анархия. Само си представи, когато дойде ред на нашите набори да бъдат политици, да бъдат лекари, да бъдат полицаи, да бъдат учители... Тая страна ще западне с такива боклуци като нас и честно, пич, ти ще си единственият, на който ще му пука! Ще си сам на потъващия кораб.

"Не е така" - казах си на ум, но не исках да му противореча. Той е от онзи тип хора, с които просто не може да се спори, поради простата причина, че никога не те изслушват.

Би звънецът и решихме да се качваме нагоре.

Започнаха да излизат пушачите. Мацките - натокани, с изправени коси, толкова смешни. Имам чувството, че сега модата е такава, че колкото повече косата и прилича на гнездо, толкова е по-"яка" мадамата. А пичовете вървят така, сякаш светът е техен, помпат се с химикали и само чакат да им кажеш нещо на въпреки, че да покажат колко са "големи" и "важни". Заслушах се... Какво чух ли? Чак не ми се иска да казвам. Бяха все реплики от вида:

- Чакай ма, путко!

- Да го еба в кретена, как ше ми пише 2.

- Абе, пусни ме, уе, идиот.

И не си правете погрешни изводи, аз не уча в някоя селска, западаща гимназия, даже напротив - едно от най-елитните училища в Пловдив.

Опитах се да се абстрахирам, но колкото повече продължавах нагоре, толкова повече ставаха крясъците на малоумното ни поколение и толкова повече се замислях над думите на Миро.

Може би е прав, може би няма смисъл даже да се опитвам да променям нещата. Може би хората са си простаци и винаги ще си останат такива. А дори и тези, които имат мозък, не го използват както трябва. Интересен е фактът, че единствените пълни отличници в моя клас редовно си пушат трева.

И сигурно, наистина не трябва да ми пука, трябва да се оставя ня течението, така, както са направили всички. Може би това е начинът. Те не се нервират за неща, които не ги засягат. Не си хабят времето да мислят какво да направят за другите. Не, те са егоисти и им е много по-лесно. Може би и аз трябва да направя същото - да спра да се интересувам и да стана егоист.

Но, не, аз няма да го направя! Аз съм силен и няма да се предам. Ще намеря начин да бъда по-добър и да помагам. Защо? - защото това съм аз и така се харесвам! А и едва ли съм сам. Трябва да има и други, нали?