24.12.2013 г., 13:42

Поздрав

840 0 1
1 мин за четене

 

В  святата нощ на Рождество Христово ние ще осъзнаем повече от всякога близостта с нашия Създател и Единството помежду си. Ще ни озари Светлина и ще ни изпълни с любов към света, с вяра в доброто, с милост към слабите и беззащитните, със състрадание към страдащите, с радостен благослов към всеки миг от Божествения дар, наречен Живот... Тая Светлина ще ни пречисти от колебанията и съмненията, от пристрастията към фалшивите ценности, от безразличието към духовните ценности.

                            В тая прекрасна звездна нощ цялата Вселена празнува идването на един духовен колос на Земята, раждането на Иисус Христос. Повече от две хиляди години той остана ненадминат по  съвършенство. Дойде да ни спаси от духовно невежество, да утвърди и укрепи  вярата ни, да ни каже една вечна истина. Всеки от нас сам сътворява живота си  и  сам носи отговорност за всичко, което му се случва.

                           Мъдростта на словото му е достигнала и до нашето време, неговите проповеди са живи в сърцата и умовете ни. Кръстът  на Голгота е неговата звезда на безгранична и безусловна любов към нас, човешките същества. Иисус никога не ни е напускал. Той Е и вечно ще бъде с нас, за да ни помага и обича. В тая свята нощ  ще благослови трапезата ни, ще изпълни сърцата ни с кротко блаженство и ще целуне по челцата рожбите ни. А коледари ще припяват радостно на портите ни:

„Стани нине, Господине,
Отвори ни, посрещни ни,
Добри сме ти гости дошли,
Добри гости - коледари.
Ой Коледо, мой Коледо,
Роди ми се Боже чедо...”

Честито Рождество Христово, мили мои братя и сестри по перо! Бъдете благословени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...