Хапнах в някакво ресторантче по улицата , ако искаш добра храна, яж в кръчмички, малки ресторантчета,... там винаги е прясно, има доста посетители и не се задържа стоката, беше моят девиз

- О, вие ли сте нахаканият мъж - ме посрещна гърдеста жена - Верчето, тя ме информира,че пристигнал мъж, рядко отсядат тук такива...и ме измери с поглед от долу до горе и обратно...

Е, харесва ли ви градът,.. не сте идвали тук друг път,.. тук по работа ли, или просто така...Аз съм управителката, тоест собственичката, един вид де.. Марчела,.. е Мара да, ама сега е модерно Марчела.

Сядайте, какво ще желаете,... то по това време малко хора идват,.. много станаха заведенията и всеки го е ударил на икономия и битов алкохолизъм,.. имам хубаво вино, сега ще стъкна мезето...

Донесе бутилка вино, две чаши, чиния с две вилици,.. и се самопокани на масата.

- Не, не конкретно само по служба, преди години служих тук,.. та дойдох да си спомня младините и да свърша малко държавна работа,.. голям завод е построен на мястото на поделението,.. само паметникът стои...- завоалирах целта на посещението си в  градчето -  Изменил се е към хубавото градът, гледам нови къщи,..нови магазини,... хотелът свежо боядисан...

Да попитам, разходих се по улиците, няма котки,  няма кучета да се скитат, или да джавкат през оградите... нямате ли домашни любимци, кучета, котки, хамстери,.. нищо не мяука, не лае...

- Ааа, имаме..снахи, свекърви, зетьове,.. пълно е с любимци, ама не им дават да лаят, гладен и жаден домашен любимец лае,.. нахраниш ли го, прикоткаш ли го, защо да лае и да мяука.. - засмя се широко тя и едрите й гърди заподскачаха ...

- Аз не съм от тук, снаха съм,.. но съм слушала от свекъра , от други хора за поделението..Значи и ти си служил тука, голямо поделение е било, близо 1500 човека е било...Свекърът ми е бил старшина в поделението,Стоичко Влаха, е старшина Влахов, де..като войник .бил шофьор на военната линейка, а свекървата медицинска сестра..прескачал нощно време оградата, омагьосали се и се оженили, после той останал на служба, старшина...

- Ами защо е Стоичо Влаха - попитах аз - Да не е от Северна България, едно време им казвахме

''мокри'' или ''власи'' сигурно заради Дунава...

- Не, от Пазарджишко е, Стоичко Митов Влахов, ама като войници го кръстили Стоичко Влаха , и така си остана и така го знаят тука...Аз съм снахата ,...от Хасковско съм,.. като ученичка се запознахме с моя Гошо, той учеше в Минния техникум,.. сега е маркшайдер в новият рудник, душа човек...Беше взел карти за почивка една година, та със свекървата и детето ходихме на санаториум,...гледам една нощ, един я разгащил в тъмното и правят любов, ама й го казах в очите, '' Е, каква стана тя, ти уж дойде мене да пазиш, а то стана , аз тебе да пазя'',.. от тогава не ми е продумала и дума за изневяри...- и отпи глътка вино, погледна насам-натам , сякаш следеше клиент готов да се измъкне с неплатена сметка..

- На свекърът, хотела му се падна ей тъй от нищото ,.. на негов войник родителите му били клечки та го светнали, че ще се продава,...Добре, ами пари, взехме кредити, заложихме всичко, искахме от приятели, уж приятели, уж роднини,.. никой не дава.Тогава свекърът покани госпожа  Кашева за съдружник, тя му отказала , рекла му '' Аз съм военен, и от хотели не се сещам, колко пари ти трябват '' ...''Добре, утре ти нося 10 хиляди лева '' .. изтеглила парите от ДеСеКаса и хоп в къщи, даже не поиска и разписка,...огън жена, гласувахме винаги за нея, агитирахме за нея, нали няколко пъти беше кметица, заместничка...Днес ви видях с нея около паметника...

Отпихме по глътка от виното, боцнахме мезе, и тя дъвчейки продължи...

- Тук е така, скука,.. в края на месеца идват момичета от  други градове, нали тогава дават заплатите на миньорите, тук работят хората, от цялата страна са, кой ерген, кой женен...Тогава хотелът  пълен, ресторантът и той,..два-три дена ядене, пиене,.. и секс де, .. до другия месец.

Ти нещо ще желаеш ли...

- Какво друго - попитах

- Ами момиче, жена де,.. сам в хотелската стая...Чудно как Немцозойче, не те е надушила,... Зоя, учителка по немски в средното,.. мъжът й я оставил, нямали деца де,.. та сега е учителка и с дъщерята ходят като екскурзоводи до Турция, до Гърция,  тя, дъщерята има и туристическа фирма, та правят екскурзии за пазар в Одрин  или за морето в Гърция,...

Нее, казвам ти, щото и аз мога,.. и то знам и мога...- засмя се тя - Мъжът ми нещо не го бива вече, от кога  трябваше да се пенсионира, а тази година, а другата,.. взима висока заплата и за това се натиска да работи,.. хич не го е грижа за мен,...'' Имаш си хотел, оправяй се '' все това ми пили на главата,... е, не че се оплаквам де, но само пари, пари,.. имаме и два магазина, зетя е българско турче, изселили се навремето в Одрин, та сега от там зарежда...

Погледнах я, ръката й навиваше златното синджирче с някакво украшение и го пускаше между гърдите си,сочни и големи,... помислих си, изглеждат и стегнати...

Коленете ми потръпнаха сладострастно,.. ех, тази мъжка  природааа,.. едни гърди по-големи, поразголени крака над коленете и сме без дъх,.. както в  приказката - имало два типа мъже, едните харесвали жени с голям бюст, а другите се правили, че не им харесват.. Хубаво би било,...

Чакай, бе ееей, навъртя толкова километри за това ли, като ти е мерак ела друг път... - сякаш говореше вътрешния ми глас

- Какво, нещо те притеснява ли,.. вечер никой не идва,.. заключвам входната врата, има звънец и табелка с мобилния ми телефон,.. който е на зор да звъни,..нямам ли право на личен живот,а..

Няма да ти струва нищо, заведението черпи,.. на такъв мъж как да вземеш  пари...

Немцозойче,  и тя не вземала пари  от такъв човек,.. Аз лельо Марчела, казва тя, искам тръпката, не ми трябват пари или работници... Както искаш...

- Госпожо, а фелацио предлагате ли ..,правите ли..- прошепнах неочаквано и се огледах на свой ред

- Какво, какво,.. това пък го чувам за пръв тът,.. нещо новост ще да е,.. как, как го каза ..

- Фелацио...- повторих

- Ето на ,  идва клиент и казва  '' Искам фелацио '',.. и какво да стоя като тресната и като не знам какво е,.. а уж имаме звезди на хотела...И, какво е това...- попита тя учудена

- Е, това е като онова нещо, дето му казват свирка, кавал,... само, че по-научно - поясних

- Малиий, ето човек се учи цял живот,.. много сложна дума бе човек,.. фелацио... - и облиза  начервените си устни

Ръката й продължаваше да навива синджирчето и да го пуска в пазвата си..

- Готово,.. както го казваш, е ти  решаваш , тръгваме ли ...- настоя Марчела

- Ох, с най-голямо удоволствие, как да откажа на такава всеотдайна жена,... днес ми дойде  доста напрежението, път, работа,.. уморен съм, а утре трябва да бъда в Завода за маркучи,... после отивам в Областния център, и от неделя или понеделник съм тук, сигурно за 10 дни,.. така може ли

Синджирчето  най-накрая се спря,..  там някъде..

- Е, добре щом е така - примиренчески отрони тя въздъхвайки - Ще те чакам

Спокойният ми вид сякаш подчертаваше истинността на думите ми...

- Лека нощ тогава,.. няма да те изпращам до стаята...и ще те чакам

Стаята беше типично хотелска, легло, нощно шкафче, масичка, два фотьойла, голямо огледало, баня, тоалетна...но учудващо чиста, с опънати чаршафи и калъфка..

           Прозорецът ми гледаше към реката,...от високите тополи от едно време нямаше и помен..

През отвореният прозорец се чуваше хорът на жабите.

В далечината светеше Долно село, малко по в дясно Горно село...

Лунната светлина сякаш чертаеше в отблясъците на реката лунната пътека до там...