Празен ден
Mина и този празен ден, без теб... Ти И ТВОИТЕ ПРАЗНИ ДУМИ... но какво да направя, че те обичам... че когато те видя, нещо в мен трепти... Умът ли е заблуда или нараненото ми сърце? Душата ми води война с разума, а сърцето ми се къса между тях двете... боли ме... толкова много, че не виждам друго, освен тъгата пред себе си... Виновен ли съм, че обичам...? ТОЗИ, който обича истински, винаги страда, а сълзите му остават незабелязани, защото не идват от очите, а капят от сърцето, разкървено... Умираш в празнотата на този свят и си в оковите на страстта...
На сутринта изгрява нова надежда, нещо, което те кара да продължиш напред с високо вдигната глава. Гледаш към небето и се молиш да забравиш за любовта... да не влиза никога повече в твоето сърце, за да не страдаш... Но тя пак разбива вратите на сърцето и се промъква тайно най-дълбоко в същността ти...
Времето минава и се научаваш да обичаш себе си и другите, защото любовта е онази глътка въздух, без която няма живот. Дишаш с пълнота, но искаш още повече от онзи чист въздух, който да те направи истински щастлив и удоволетворен...
© Бен Ар Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
разкошно написано...и много много вярно....
-
Невероятно е. Толкова е красиво, че нямам думи. Особенно думите за сълзите, които не виждаме
-
"...любовта е онази глътка въздух, без която няма живот".Чудесно,Бен!
-
Звучи много искрено, Бен.
Пожелавам ти да дишаш винаги с пълнота.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много, много..вярно...наистина.