Празна
Очите червени,
гримът размазан,
сълзите засъхнали по
безличното ми лице.
В тъмното седя и
само тук покой намирам.
Главата ми празна е,
не помня вече коя съм,
толкова исках да те забравя,
че изгубих себе си.
Ти не разбираш,
че сега съм нищо.
Не усещам тялото си,
не контролирам мислите си,
почти не чувам сърцето си,
което се бори с болката,
която ми причини.
Студено е,
няма в какво да се вкопча,
няма как да се стопля.
Изоставена,
забравена,
ограбена,
сломена
- това съм аз сега...
Вече несъществуваща.
Няма по-страшно от това,
да си никой в този свят,
да те предават,
да те тъпчат
и да няма на кой да разчиташ.
Безсилна съм.
Предавам се -
не мога без теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Георгиева Всички права запазени
