Те дойдоха по здрач. Дойдоха с ветровете, с искрите на далечни, угаснали огньове, с шепота на мъртви листа, откъснали се от дърветата си преди много зими, с бълбукането на водите на потоците, прорязващи меката, тежка черна земя. Бяха безбройни и прииждаха от всички страни – от юг, север, запад и изток. Шумовете, които създаваха, оставаха незабелязани – те бяха просто част от горския оркестър, който изпълваше приглушения мрак с хиляди звуци.
Множество от тях бяха незабележими, слели се с ветровете, превърнали се в нощни пеперуди, прилепи и сови, скрили съзнанията си в носените от вятъра листа. Малцина идваха шумно и открито, но и такива имаше. Те идваха, носени от гигантски черни криле, идваха под формата на гиганти, на обвити в мъгла мумии, носещи се на две стъпки над земята, или оживели каменни статуи. Те смущаваха горския живот – при вида им птиците отлитаха и тревата сякаш се навеждаше към земята, мрака се сгъстяваше и потоците спираха монотонния си ромон.
Първи дойдоха тези, които ...