ПРАЗНИ МИСЛИ
Лежа на пода. Гледам празно в ниския таван. Захапал съм цигарата, пуша, без да я вадя от устата си. Слушам си DEPEСHE MODE. Не съм тук. Там съм.
Някакви чувства. Не мога да ги опиша с думи, породени са от чистия хаос. Нямат лице. Нямат нищо. Празни са. Кодирани са.
Не ги разбирам. Опитвам се да ги разчета:
- 1. - .. .- - . . .
- 2. .... . - . .. ... - .. - .
- 3. - .. .-. . - - .
- 4. - . - .- - . - - - ... -
- 5. - - - - - - .. - - . - - .. - - - време.
- 6. ... - - - ...
- 7. - - .....
Нещо ми влиза в носа, закашлям се. Тъпата цигара е изгоряла до половина и пепелта ми падна в носа!
Ставам от килима, отивам до прозореца. Гледам дъжда.
Край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
