Лежа на пода. Гледам празно в ниския таван. Захапал съм цигарата, пуша, без да я вадя от устата си. Слушам си DEPEСHE MODE. Не съм тук. Там съм.
Някакви чувства. Не мога да ги опиша с думи, породени са от чистия хаос. Нямат лице. Нямат нищо. Празни са. Кодирани са.
Не ги разбирам. Опитвам се да ги разчета:
1. - .. .- - . . .
2. .... . - . .. ... - .. - .
3. - .. .-. . - - .
4. - . - .- - . - - - ... -
5. - - - - - - .. - - . - - .. - - - време.
6. ... - - - ...
7. - - .....
Нещо ми влиза в носа, закашлям се. Тъпата цигара е изгоряла до половина и пепелта ми падна в носа!
Ставам от килима, отивам до прозореца. Гледам дъжда. ...