20.05.2017 г., 21:48 ч.

Предател 

  Проза » Разкази
1320 0 4
3 мин за четене
- Хей, Ряпа, чакай малко.
- Казвай, Картоф – спря се Ряпата.
- Аз подочух нещо. Какви са тея приказки за екстази? Вярно ли е?
- Ааа, Картоф, ясно – искаш и ти малко на аванта за лично ползване, нали? Сори, брато, няма да мине, нищо че си ми приятел. Аз пробвах едно и казах на шефа, че е страшен кеф и ще се продават като топъл хляб, а той взе, че се разфуча все едно кой знае какво е станало. Накара ме да си платя и каза никога да не се повтаряло и да не давам при никакви обстоятелства на момчетата.
- Абе, Ряпа, ти луд ли си да се тровиш с тоя боклук, бе?
- Стига, бе, как да го продавам, ако не знам как е?
- Да не си луд, бе? Как ще пласираш дрога?
- Ми ей така – от тая вечер почваме в дискотеката.
- Каква дискотека, бе? Тя затваря в десет и половина. Тука да не ти е София?
- Че ний да не сме по-долу от софиянци? Да не сме по-лоши?
- Софиянците са тъпаци. Те да се тровят колкото си искат. Как така ще продаваш тая гнусна отрова тук?
- Картоф, ти да не си почнал да развиваш съвест, бе? Шеф ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Предателството между приятели »

7 място

Предложения
: ??:??