- Хей, Ряпа, чакай малко.

- Казвай, Картоф – спря се Ряпата.

- Аз подочух нещо. Какви са тея приказки за екстази? Вярно ли е?

- Ааа, Картоф, ясно – искаш и ти малко на аванта за лично ползване, нали? Сори, брато, няма да мине, нищо че си ми приятел. Аз пробвах едно и казах на шефа, че е страшен кеф и ще се продават като топъл хляб, а той взе, че се разфуча все едно кой знае какво е станало. Накара ме да си платя и каза никога да не се повтаряло и да не давам при никакви обстоятелства на момчетата.

- Абе, Ряпа, ти луд ли си да се тровиш с тоя боклук, бе?

- Стига, бе, как да го продавам, ако не знам как е?

- Да не си луд, бе? Как ще пласираш дрога?

- Ми ей така – от тая вечер почваме в дискотеката.

- Каква дискотека, бе? Тя затваря в десет и половина. Тука да не ти е София?

- Че ний да не сме по-долу от софиянци? Да не сме по-лоши?

- Софиянците са тъпаци. Те да се тровят колкото си искат. Как така ще продаваш тая гнусна отрова тук?

- Картоф, ти да не си почнал да развиваш съвест, бе? Шефът реши и каза, че почваме тая вчер. Стоката пристигна вчера. 100% ще потръгне, казвам ти. Големи пари ще паднат, ще ни порасне работата, ще видиш. Айде, че имам да се приготвям.

Тя работата им вече беше пораснала доста повече отколкото се очакваше като за банда от село. Шефът си го биваше, момчетата бяха изпълнителни. Нямаше как да останат извън радара на бандите от града. Бяха забелязани, оценени и сега една от средните риби искаше да ги използва за пласьори в няколко села. Пазарът беше неразработен, но ако местната банда въртеше нещата, защо пък да не пробват?

Ряпата се оказа прав – бизнесът бързо потръгна. Селянчетата не знаеха в какво се забъркват и от скука се увличаха по всякакви моди. Екстазито беше само началото. Ряпата отговаряше за пласирането и редовно се хвалеше на Картофа. Най-ентусиазиран беше, когато от града им пратиха кокаин за първи път. Картофът мълчеше. Знаеше си мястото. Шефът решаваше, не той, но фукането на най-добрия му приятел го плашеше.

Ряпата не знаеше. Всъщност никой в селото не знаеше. За пред хората по-големият брат на Картофа беше загинал в автомобилна катастрофа в София, но истината беше друга – свръхдоза.

Родителите им бяха казали на него и на сестра му същото като за пред хората, но Картофът ги беше подслушал веднъж като се караха. Тогава беше малък. Разбра, че свръхдоза значи “твърде много”, но така и не разбра твърде много от какво. В началото си мислеше, че е от твърде много бонбони, нали брат му най-обичаше бонбони. Или може би твърде много учене, нали като пълен отличник брат му беше заминал да учи в престижната гимназия, а там се учело много. Чак по-късно беше прочел някъде.

Оттогава мразеше наркотиците задето бяха разбили семейството му. Баща му се пропи. Имаше лошо пиянство и започна да бие и тримата. Майка му първоначално много викаше, после спря дори да говори. Ходеше като призрак без да вижда нищо пред себе си. Картофът защитаваше малката си сестричка и от двамата. Приготвяше за вечеря някой омлет, когато майка им не ставаше от леглото целия ден, заключваше двамата в детската стая, когато баща им се напиваше, четеше ѝ приказки, когато плачеше.

Това беше преди години, но ето че вчера я беше хванал със същия онзи боклук, който Ряпата продаваше. Налагаше се да я защити отново.

Картофът влезе в полицейското управление без да се колебае. Избор нямаше, но предателството тежеше като олово в сърцето му. Нали точно бандата беше го подкрепила в онези дни, когато нямаше родители, на които да разчита, нали точно Ряпата беше гарантирал за него пред шефа за да бъде приет...