18.07.2006 г., 23:39 ч.

Преди... 

  Проза
927 0 4
2 мин за четене
Преди... Преди не намирах никога точните думи.Преди...понякога дори не знаех
какжо искам да кажа.Преди не знаех какво чувствам...Но въпреки това преди бе
толкова по-лесно от сега. Преди..когато бях малка имах много мечти.Вярвах,че съм
една малка принцеса,вярвах,че когато порасна при мен ще дойде принцът на белия
кон,ще ме вземе и ще се понесем в галоп..И ще бъде сякаш летим.Ще заживеем
заедно,ще се оженим сред куп магиосници и лели,които ще ме омагиосват всеки ден
да бъда все по-млада,все по-красива и прекрасна. Преди..когато бях
малка,вярвах,че живота е лесен,като сън..Лесен,красив и божествен.Вярвах,че
нещата ще се случват от самосебе си..Вярвах го преди,вярвах го до скоро.
Преди..вярвах в любовта от пръв поглед,вярвах,че съществува и спохожда
всеки.Вярвах,че е единствена и е за цял живот. Преди мислех,че няма нищо
по-хъбаво от това да се влюбиш.Преди вярвах че когато срещна мъжа на живота си
ще го позная отдалеч,ще усетя силния му парфюм,ще позная походката му-ще знам,че
е той. Преди...вярвах,че когато порастна мечтата ми да бъда актриса ще се сбъдне
ей така-ще щтракна с пръсти и готово..Преди мечтаех,че ще играя в театъра,а
всички ще виждат в мен бъдещата световноизвестна звезда... Преди вярвах,че моите
близки хора ще живеят вечно.Вярвах,че ще построя една голяма къща,в която ще
живее щастливо цялото семейство.Вярвах,че ще бъде също като по филмите. Преди
вярвах,че само да пожелая нещо..само да помисля за него и то ще се случи.Преди
вярвах в толкова неща..Преди мечтаех толкова силно и мечтаех постоянно.А
сега..какво ми остана сега?Всеки ден опознавам по една лоша черта на живота.Сега
съм голяма и..вече не е както преди.Няма го принца на белия кон,няма я
вечната,единствената любов,и никой не остава с мен вечно..Една по една виждах
как пред очите ми една по една мечтите на онова малко момиче се
разпиляват,виждах как се разбиват.И лошото е,че не можех да направя нищо.Защото
сега знам,че някой неща,може да ги искаш повече от живота,но те няма да се
сбъднат..Преди беше толкова лесно,а сега..какво ми остава сега?Остава ми да се
боря с живота,да защитавам малкото неразбити мечти,които ми останаха и да
вярвам,че ще ги осъществя.

© Ааа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • bEtt,благодаря много!Радвам се,че ти е харесал разказа.
  • Много е красиво,браво! /6/
  • Злати,благодаря ти за коментара и милите думи. Надявам се,че разказът ти е харесал!
  • Не трябва да спираме да мечтаем, Ади.
    А с порастването... и мечтите порастват.
    Важното е да ги има. Поздрави.
Предложения
: ??:??