10.10.2018 г., 1:58 ч.

Преди да се роди принцесата 

  Проза » Приказки и произведения за деца
423 0 0
4 мин за четене

ПРЕДИ ДА СЕ РОДИ ПРИНЦЕСАТА/разказ за Роси!/

 

   Не знам дали ви е известно, но принцесата е само една, защото още преди да се родят, преди даже да са заченати, бебетата, без да знаят, се съревновават за една сребърна лъжичка. Тя не е точно вълшебна, една от бабите им я беше разменила за голяма купчина стари накъсани сребърни верижки, отеснели й пръстени , смешни старомодни гривни, които общо тежаха повече от петдесет грама, така че накрая й дадоха една мъничка изящна лъжичка. Тя не можа да устои на изкушението, лъжичката спокойно можеше да влезе и в най- малката бебешка устичка, а жената се надяваше скоро да я направят баба. Преди години много обичаше тежки сребърни бижута, искаше да има пръстени за всеки пръст, дори и по два, с големи цветни камъни, звънтящи безброй гривни по китките и глезените. Но нямаше как да си го позволи, първо, не разполагаше с толкова пари, второ, не можеше да използва мъжете като финансови донори , а само  сексуално и трето,имаше много сериозна професия и не можеше да работи окичена с дрънкулки като екзотична танцьорка. Годините се изнизаха , децата й пораснаха и тя вече страстно желаеше да я зарадват с внуче.

   Ето, че времето на раждането на Първата принцеса  наближаваше и тя си каза, че когато я поеме за първи път в ръцете си, не само ще й подари лъжичката, но и ще  прошепне тайното й име. Вече го знаеше, Русалия-Кристина-Джорджиана, принцеса на Есенните глухарчета. Времето беше топло и влажно, розите още цъфтяха по храстите, хризантемите се къпеха в пъстрото си великолепие, а дърветата се разделяха постепенно с листата си. Странно и особено, но в тревата смело се подаваха глухарчета, като че ли беше април, а не ноември. Принцесата нямаше да може да отговори дали харесва тайното си име, затова бабата- орисница щеше да й го каже отново когато навърши пет години , а в знак на особена близост мислеше да й съобщи и собственото си . На пътеката видя закъснял охлюв, който се беше запътил някъде, а отдавна трябваше да е хиберниран и капсулиран до следващата пролет. Повече от ясно беше, че това е добрата поличба, която очакваше, всички искаха да се уверят, че малката фея вече е пристигнала в нашия свят и тогава спокойно да заспят. Отнякъде се обади непозната птица, може би и тя не трябваше да е по нашите ширини сега, но нямаше как да разбере, птицата разпери криле  и шумно излетя към небето.

    Колко радостно, че имаме Принцеса на есенните глухарчета, това значи, че винаги ще се радваме на цветя през ноември, това е много важно, ноември вече няма да бъде тъжен и унил месец, никога повече!

    И животът на няколко души нямаше да е тъжен и унил, защото щеше да е изпълнен с ежедневни желания да зарадват Принцесата, да зърнат първата й усмивка, да усетят мириса на бебе, на чистота и вълшебство...

   Колко е хубаво, че вече си сред нас, Роси! Светът стана по- хубав и бъдещето по- сигурно, ти го направи! Почивай си , ти положи много усилия да оцелееш, да се родиш и да свикнеш с външния свят, така че сега си поспи  спокойно....

          ПРЕДСКАЗАНИЕТО,или кои са родителите на Принцесата

    Майка й, благородната Дениза  от Торнбург, прие любовта и пръстена на многоучения пътешественик, алхимик , звездоброец и музикант Хуан Димуеня от славния град Гран Меркадо. В ранната си младост той пропътува половината свят в търсене на съкровището на пришълците от Сириус В, но вместо това, успя да излъже две надрусани сирени и да им отмъкне софтуера на съвършената музика. За съжаление, не можеше да намери купувач, тъй като се страхуваше да не го подгонят данъчните. Както може би се досещате, този скъпоценен чип изобщо не беше отразен в данъчната му декларация. Не можеше да сподели находката  дори с приятеля си от детство, музиканта Хуан Ла Бока. Налагаше се да го крие на сигурно място и така той го вгради в малкия диамант на пръстена, който подари на нищо неподозиращата болярка Дениза. Така тайната на съвършената музика винаги беше много близо до Принцесата на есенните глухарчета.

   Сега да ви разкажа и за Предсказанието. Както вече намекнах, Принцесата се роди в един есенен ден в Свещения град на Божията премъдрост и това беше дълго очаквано събитие. Предсказанието можеше да се намери  в старичкия бавен компютър на трите орисници- Клотилда, Атрофия и Лайза и изобщо не беше кодирано, защото  дамите бяха на преклонна възраст и често мърмореха, че са принудени да работят с тая дяволия от  деветдесетте години на двадесетия век. Там се казваше, че когато през ноември охлювите все още не са заспали, листата на дърветата падат , без да са пожълтели, розите са отрупани с пъпки и продължават да ухаят, облаците са заседнали в небето, защото вятърът им е сърдит и спи в пещерата Дяволското гърло, а глухарчетата са се пръснали като златни парички в зелената трева, ще се роди малко момиченце , което ще тича из нея, без да ги настъпва, ще гони котета и птичета и ще се смее на слънчевите зайчета, толкова странни в късната есен.

      Това ще е Принцесата на есенните глухарчета , тя ще е единствена в света и когато се появи, всички ще я познаят. И още от много малка, тя ще извърши много вълшебни и прекрасни дела, ще обича всички и всичко, с усмивката си ще пленява завинаги всеки, който я срещне...А тъмните ѝ очички ще виждат всичко и може да ви попита някой ден:

„А ти защо не внимава и смачка охлюва, а?“

   И какво ще й отговорите, кажете? Затова внимавайте за охлюви по пътя си, моля ви! И не подминавайте глухарчетата, просто се спрете и ги погалете...

    Аз вече я познавам тая принцеса, а вие?

                  

     

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??