- Нямаше нужда от рози и бонбони, аз си знам, че ме обичаш...
- Точно заради това ми харесва да го правя. Не си алчна, не си разглезена, нямаш нужда от диаманти, нито от маркови дрехи, а розите и бонбоните ти звучат като прекалено голям подарък.
- Ее, недей да ме изкарваш светица, със сигурност не съм. Все пак няма да отричам, хареса ми вниманието. Днес докато отивах в университета около мен навсякъде имаше сърца и цветя и всякакви такива любовни боклуци, си мислех как са само загуба на ресурси, но пък колко би било хубаво ми подариш едно такова.
- Мислиш, че не знам?
- Ами не съм ти казвала...
- Ааа така ли, мислиш, че трябва да кажеш нещо, за разбера, че го мислиш?
- Твърдиш, че ме познаваш толкова добре. Не прекалявай с романтичните приказки, не можеш да ги защитиш. - каза тя с огромна усмивка.
- Предизвикателство ли е това?
- Нека го приемем така да, докажи се, все пак твърдиш, че можеш да ми четеш мислите, да те видим...
- Добрее, какво искаш да ти кажа?
- Всичко, което можеш.
- О ...