Още малко и ще бие звънецът. Какво се мотах цял час и не отидох за закуска? А, да - директорката ни пак се е побъркала преди празниците и в учителската стая е опънала един "чаршаф" - пет листа справки за отсъствията на учениците  за първия и последния час от всеки ден на декември, за всеки клас. Дано успея поне да си взема един чай от автомата отвън...

Слизам забързано по стълбите и си броя стотинките. Трябва да си приготвя точни пари, защото автоматът не връща ресто. Точно излизам пред входа и една от монетите се търкулна от ръката ми. Надолу, надолу и през решетката право в канала за дъждовната вода. Ами сега? Решетката е заварена, да не я отнесат "братята" роми за вторични суровини. Или не е... Повдигам я с голям зор. А отдолу - смрад: фасове, хартийки, мръсотия... Уф, намерих си стотинката, че и още 50 отгоре. Ами това какво е? Част от някакъв афиш, за спектакъл... от преди 7 години, интересно оформление... Може да го използваме като модел за ученическата коледна пиеса. Нали "артистите" са повечето от моя клас, добре е да им помогна с нещо. Ще е добре да им го покажа... Как се е заклещил... Най-после го изтеглих! Добре, че не се скъса. Интересно, каква е тази дупка, в която бе напъхан?! И как гадно мирише... По-добре да го изхвърля в жълтия контейнер. Или беше синия? Миналата  седмица сложиха контейнерите за разделно събиране на отпадъци и още не съм ги запомнила. То няма нужда да ги помниш, нали си имат надписи...

Учениците се изсипаха като лавина навън, без малко да отнесат и мен, заедно с чая ми. Качвам се пак в учителската. Какво ли имат "моите"? При Петрова... А тя е нова и няма кабинет - мести се където е свободно...

- Маринова, да знаеш в кой кабинет е Петрова? Не?

Виждам, че не ме слуша. Гледа втренчено през прозореца. Какво ли става навън?! Поглеждам и аз. Няма ученици! Дори пушачите, дето все закъсняват за час, и тях ги няма. От голите клони на дърветата капят мъртви врабчета. На тераската под прозореца долита една врана, каца на парапета, но не може да се задържи и пада на цимента, потрепервайки. От човката й изтича синя слуз. Долу пред решетката са се събрали 5-6 настръхнали котки. Чувала съм, че котките лекуват, защото поглъщали негативната енергия. От всички посоки прииждат още котки...

Слизам при чистачките, на портала, да разбера кой ключ е взела Петрова. По телевизията предават репортаж за странното явление - мъртвите птици. Много бързо се разпространява! Като чума, пандемия, вирус, пренасян по въздуха...

Ключа за библиотеката?! Тя е на последния етаж. Сигурно репетират там. Грабвам дневника - нали следващия час имат при мен. Качвам се пак нагоре по стълбите. Чукам и влизам веднага, защото знам, че няма да ме чуят. В предверието няма никой. Празно е - бюрото с картоните, диванчето... Отвътре се чува шум. Няма да ги прекъсвам. Опъвам крака на диванчето. Тъкмо ще си почина малко, докато бие звънеца... Ами ако аз съм причината за случващото се? Не, няма време за почивки. Трябва да запушим дупката под училището. Но сама няма да се справя. Влизам вътре. Учениците от моя клас са застинали в някакви гротескни фигури. От устите им капе синя слуз... Обръщат се и тръгват към мен! Какво да направя?! Мисли бързо, Бенчева, мисли! С какво беше запушена дупката? - С хартия! Рафтовете с книгите са далече... Дневникът! Дневникът е още в ръцете ми. Започвам да късам страниците и да запушвам с тях устите им...

... Събуждам се разтреперана. Ама, че сън! Кошмар някакъв!

Казват, че сънищата са някакъв вид послания. Или виртуално продължение на деня - опит да разрешим проблемите си...

Вече знам какъв подарък да направя на моя клас за Коледа и Нова година: ще извиня всички отсъствия и няма да пращам писма на родителите.

Дали ще го оценят?