Часът бе отдавна преместил своите стрелки на 17:00,а Айшли бе потеглила към болницата. Все още бе светло. Небето бе така свежо,свежо,а по него постоянно изплуваше от време на време по някое розово облаче,наподобяващо досущ на познатия и така сладък розов,захарен памук на пакостливите малчугани-един от най-огромните богатства на всяко едно дете,спомнящо детството си. Хора също все още имаше. Някои от тях просто се разхождаха,а други сядаха да пийнат и хапнат весело,задружно,чуквайки се с чаша,пълна до горе,бира под ръка. Децата пък...играеха-някои от тях се надправарваха да видят кой е по-бърз,други играеха на любимата им криеница,а трети се гонеха весело и закачливо по детските игрални площадки-по пързалките и люлките. За момент това накара нечия усмивка да се прокрадне тайно из ъгълчетата на нечие,отдавна изстрадало лице.
Тя вече бе в болницата. Качваше се по стълбите бързо,но някак плахо. Ето,че отново съдбата я изпращаше на втора среща с лекарския кабинет. Тя почука,свила ръката си ...