21.04.2024 г., 23:22

Преди прераждането на човека

505 5 4

Понякога се питам дали всеки се ражда със сърце? Защото под сърце преобладаващо разбираме орган на чувствата /поне в поезията/. А иначе всички се раждат вляво с помпа за изпомпване на кръв. Може би едни се раждат със сърца, а останалите единствено с помпи. Според мен душата ни сродява с небесното, а сърцето със земното, колкото и възвишено да е то. Може би е достатъчно да напишем думата НЕБЕ, като Не Бе. Тоест като нещо което не се е състояло никога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Предпочитам "небе",пред Не Бе....
    Философско и поучително,Младене!
    С помпи по-лесно живееш днес.
    Душата е нежно цвете.
    Може би сме в друга реалност?
    Там няма разделения, а откровения.
    Благодаря за споделеното!
  • Много си прав,Приятелю!За истинските ,сърца...с любов!
  • Както винаги - оригинален! И прав!
  • Срещал съм го като римушка,но не съм се замислял...
    Да,сърцето като анатомичен орган е неуморна помпа.
    Но въпросът е:дали сърцето в преносен смисъл е лиричен звънец на чувствата?
    Ами Психея(Душата)?
    Сърцето е анатомичен орган.
    Религията приема догмата,че само човек има душа,но не и животните.
    Но техният инстинкт за самосъхранение и човешкото познание не са ли паралелен опит за опазване на вида?
    Саможертвата при животните,не стои ли като при човека съзнателен божествен избор?
    Разбирам се написаното от теб, Младен-засяга в морален и емоционален аспект само човека.
    Поздравления за темата, която поражда "човешкото самоопределение" като познание.

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...