zelena (Силвия Райчева) 13 август 2011 г., 12:08

Предопределение 

1167 0 47

Застиналата вода на блатото тъмнееше. Мъглата нахлу на талази и жадно пое гнилия дъх на тлен. Филип се огледа изумен. „Къде съм?!” Смразяващият хлад на водата плъзна по краката - бавно, поглъщащо. И страхът плъзна - заблъска в гърдите му. Писъкът на паниката събуди разума. „Спокойно, спокойно...” Бавно се извърна. Зад него като ръце на призрак се протягаха разкривените клони на дърво, опитвайки да го достигнат. „Не!" - изхлипа сърцето. Неподвижната паст бавно го придърпваше към дъното.

   Нямаше въздух - вдъхна с отвращение от лепкавата влажна мъгла. Стисна очи и се оттласна. Двайсет секунди... Трийсет... Петдесет... Ръцете панически търсеха... Минута! Тиня – поглъщаше я... „Край!" – изсвистя глас. Волята се стопи. Още само миг... усети допира и се вкопчи. Не беше дърво - ръка. Вдигна поглед – до болка познатото лице му се усмихваше. Опита да се отскубне. С ужас видя, че ръцете им са сраснати – неговата и на Елена.

   Филип извика и се стресна – плуваше в пот. Облекчението, че е било само сън, се смеси с гнетящата утайка на кошмара. Стана. Направи си кафе, запали цигара и се вторачи в Елена. Всяка резка на белезите по ръцете ù, беше спомен за раздяла. Лепенката от вътрешната страна на китката скриваше последния – само на няколко дни. Спомни си колко красива беше преди. И сега беше красива, но Филип вече нямаше очи за нея. Включи компютъра и отвори  снимките.

   Първа папка – началото.

Излязоха от болницата щастливи, решени на всяка цена да се преборят със зависимостта си. Подкрепяха се, вдъхновяваха се, нахъсваха се един друг. Съзнаваха, че за да успеят, трябва да се махнат от страната. За няколко дни уредиха всичко и тръгнаха.

   Втора папка – Чехия.

С всяка снимка блясъка в очите им помътняваше. Неговият - от задушаващата ù, обсебваща любов. Нейният - от страха за изплъзващото се. Той изстина, тя пламна още повече. Заредиха се мълчания, накъсани от скандали. Всяко негово „край”, я затваряше в банята. После... нея я откарваха в болницата, а той почистваше от кръвта.

            Затвори компютъра. Извади бутилката с водка и я надигна. Сети се за съня и потръпна от ликуващия сарказъм на Живота.

   Само ако можеше да е друг и да не му пука за нея...

 

13.08.2011

© Силвия Райчева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • zelena (Силвия Райчева) Ина, благодаря!
    Още тази вечер... - съвсем различно
  • zelena (Силвия Райчева) Виктор, благодаря ти!
  • VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) Силен разказ с невероятна фабула.
    Моите комплименти!!!
  • zelena (Силвия Райчева) Сгряваш, Весе...
    Ангел, благодаря ти!
  • purko59 (Ангел Веселинов) Много сгъстен, драматичен и психологически разказ.
    Поздрави!
  • zelena (Силвия Райчева) Илко, благодаря ти!
  • zelena (Силвия Райчева) Здравейте, драго ми е присъствието ви!

    Борис
    Нина

    Хубава вечер!
  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов) Вълшебно перо... истински кошмар! Поздравления, Силви, внушението е пълно!
  • zelena (Силвия Райчева) Гале , благодаря ти!
    Весе
    Светъл ден!
  • zelena (Силвия Райчева) Благодаря ви, че споделихте!

    Юле
    Димитрина

    Слънчево да е в Душите ви!
  • Жулли (Юлия Димитрова ) ако можеше...
    дълбаеш дълбоко в душата!
  • dimitrina-sabcheva (Димитрина Димитрова) Тъжно и красиво, а понякога е агония да си добър
  • zelena (Силвия Райчева) Сърдечна благодарност!

    Доче
    Искра

    Поздрав!
  • airiskra (Искра Радева) Поздрав!
  • Довереница (Дочка Василева) "Ликуващия сарказъм на живота" или пречистващия пламък на кошмарите?

    Харесах и аз!
  • zelena (Силвия Райчева) Благодаря ви!

    Петинка
    Антоан
    Борко

    Поздрав!
  • aborigen (Борко Бърборко) Поздрав!
  • petinka67 (Петя Кръстева) ликуващия сарказъм на Живота

    Трудно се коментира такава творба!
    Дано по-скоро да дойде Денят СВОБОДА!
    мацко*
  • zelena (Силвия Райчева) Сърдечна благодарност!

    Маги
    Ники
    Мишо
    Плами
    Мария

    Слънчев ден!
  • plami-6 (Плами) Пишеш завладяващо, Силви! Поздрав!
  • ekstasis (Михаил Цветански) Болезнено и силно...
    Повик за човечност.
    Всичко е в нас, но какво се отключва е Божа работа...
    Поздравления за хубавия разказ, Силвия!
  • mariniki (Магдалена Костадинова) болезнено, много болезнено..
    и истинско, Силвия...най-сърдечно..
  • velikataniki (Николина Милева) ех!!!
  • zelena (Силвия Райчева)
    Радва ме присъствието ви, момичета!

    Силви
    Светле
    Хубавке
    Вилдан

    Светъл, празничен ден!
  • feia (Вилдан Сефер) Силно и болезнено! Поздрав, Силвия!
  • hubavkaaa (Хубавена) Интересно! Поздрави!
  • линасветлана (Лина Светлана) Майсторски написано, Поздравления, Силви!*
  • zelena (Силвия Райчева) Благодаря за съпричастието!

    Ивон
    Антонио
    Мими
    Сеси
    Веси

    Радост да грее в очите ви!


  • rarebird (-) И друг път съм ти казвала колко харесвам стила ти на писане, Силви. Защото не преиграваш. Защото няма излишен стремеж към оригиналничене. Ти познаваш и владееш думите.
  • странница (Сеси) Ако можеше! Наистина толкова неща могат да се случват по различен начин! Поздрави за въздействащия разказ!
  • antonio60 (Антонио Георгиев) Поздравления!Драми, драми.Животът не е лесен?!
  • valia1771 (Ивон) С поздравления, Силве! Изпълнен с драматизъм разказ!
  • zelena (Силвия Райчева) Благодаря, че споделихте!

    Елена
    Христо
    Чоно
    Нели
    Водолея

    Уютна вечер!
  • vodoleia (Мария) Финалът казва всичко...
    Тъжен разказ, пропит с безнадеждност...
  • nellnokia (Нели Господинова) Много силен разказ, Силве!
    "Всяка резка на белезите по ръцете ù, беше спомен за раздяла. Лепенката от вътрешната страна на китката скриваше последния – само на няколко дни. Спомни си колко красива беше преди."
  • Hercule (Христо Запрянов) Поздравления, Силвия!
    От една реална човешка история умело си избрала и майстроски описала един малък сегмент, оставяйки на любознателния читател сам да си я попълва с това какво е било преди и какъв е краят.
  • Enena (Елена Нинова) И аз про4етох с удоволствие!
  • zelena (Силвия Райчева) Светло ви благодаря!

    Рени
    Веси

    Поздрав!
  • veesii70 (Веселка Стойнева) Кратко и силно!!!Поздрави и от мен!!!
  • renika67 (Ирена Георгиева) Мнооого образно пишеш Силве,винаги те чета на един дъх и се пренасям на мястото на събитието...това ако не е дарба и магнетизъм,здраве му кажи...Радвам се,че те има,че те чета и че си на точното място в точния момент
  • zelena (Силвия Райчева) Сърдечна благодарност, приятели! Добре сте ми дошли!

    Илко
    Жанет
    Веси
    Цвете
    Севделин
    Роси
    Илияна
    Петя
    Лили
    Ели

    Светъл ден!
  • elenasim1 (Ел Ка) Уау... АДМИРАЦИИ!!! Поздрав сърдечен, Силви!!!
  • Lily-rusalka (Лиляна Чолакова) ,,Само ако можеше да е друг и да не му пука за нея...''- това обяснява ВСИЧКО!...Поздрав!
  • azura_luna (Петя Цанева) Всяко "край" прерязва по малко нишката на живота...
  • Eia (Росица Танчева) Оценям високо дълбокия психологизъм при изграждането на образа на Филип, трагизма и онази божествена искрица, за която говори в отзива си Илко. Замислящ разказ. Чакам с нетърпение и други твои творби, защото пишеш впечатляващо. Поздрав, Силви!
  • Traum (Цвети Йорданова) Въздействащ разказ с психологизма и образността на описанията. Браво, Силви!
  • djudjii (Жанет Велкова) Тъжна картина
    Поздрав,Силви!

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.