Предопределение
Застиналата вода на блатото тъмнееше. Мъглата нахлу на талази и жадно пое гнилия дъх на тлен. Филип се огледа изумен. „Къде съм?!” Смразяващият хлад на водата плъзна по краката - бавно, поглъщащо. И страхът плъзна - заблъска в гърдите му. Писъкът на паниката събуди разума. „Спокойно, спокойно...” Бавно се извърна. Зад него като ръце на призрак се протягаха разкривените клони на дърво, опитвайки да го достигнат. „Не!" - изхлипа сърцето. Неподвижната паст бавно го придърпваше към дъното.
Нямаше въздух - вдъхна с отвращение от лепкавата влажна мъгла. Стисна очи и се оттласна. Двайсет секунди... Трийсет... Петдесет... Ръцете панически търсеха... Минута! Тиня – поглъщаше я... „Край!" – изсвистя глас. Волята се стопи. Още само миг... усети допира и се вкопчи. Не беше дърво - ръка. Вдигна поглед – до болка познатото лице му се усмихваше. Опита да се отскубне. С ужас видя, че ръцете им са сраснати – неговата и на Елена.
Филип извика и се стресна – плуваше в пот. Облекчението, че е било само сън, се смеси с гнетящата утайка на кошмара. Стана. Направи си кафе, запали цигара и се вторачи в Елена. Всяка резка на белезите по ръцете ù, беше спомен за раздяла. Лепенката от вътрешната страна на китката скриваше последния – само на няколко дни. Спомни си колко красива беше преди. И сега беше красива, но Филип вече нямаше очи за нея. Включи компютъра и отвори снимките.
Първа папка – началото.
Излязоха от болницата щастливи, решени на всяка цена да се преборят със зависимостта си. Подкрепяха се, вдъхновяваха се, нахъсваха се един друг. Съзнаваха, че за да успеят, трябва да се махнат от страната. За няколко дни уредиха всичко и тръгнаха.
Втора папка – Чехия.
С всяка снимка блясъка в очите им помътняваше. Неговият - от задушаващата ù, обсебваща любов. Нейният - от страха за изплъзващото се. Той изстина, тя пламна още повече. Заредиха се мълчания, накъсани от скандали. Всяко негово „край”, я затваряше в банята. После... нея я откарваха в болницата, а той почистваше от кръвта.
Затвори компютъра. Извади бутилката с водка и я надигна. Сети се за съня и потръпна от ликуващия сарказъм на Живота.
Само ако можеше да е друг и да не му пука за нея...
13.08.2011
© Силвия Райчева Сеймира Дони All rights reserved.
- съвсем различно 
