Хипохондрикът Вандерсон Главев се запъти към отделението. Днес той бе в особено тревожно настроение, очакваше кръвния си тест, а му се обадиха от лабораторията да си запази час при лекаря. Така били наредили.
Тъй се правеше в тоя край – лабораторията не отпускаше резултатите на пациента преди да ги е видял лекар. А главният лекар, в случая една прогресивна дама на име Бранимира Щраусова, бе в почивка. И тъй като правилата забраняваха на доктора да се обажда на пациента, тя бе предоставила тая възможност на колежката си д-р Розалия Розенчук. Болниците тук пък нямаха адета да звънят на пациентите си, защото точеха от здравната каса при тия „посещения“. Всичко това Вандерсон знаеше, но при все това изпитваше дълбоко безпокойство или да си го речем право – паника.
„Защо ме викат на място“? Целият свят се е зазяпал в екраните, не могат ли да ми се обадят за пет минути и да решат съдбата ми?“ – „И то днес, веднага, на часа. В работно време! Не можело по «Зуум». Ще бия път, ще чакам. Да не са ...